3.2% в Швейцария, 3.6% в Норвегия, 4.8% в Австрия... Има страни, в които нивото на безработица могат да ни накарат да мечтаем. Но зад тези цифри се крият големи социални различия:

Швейцария – 3.2%

„Скоро 150 000 безработни в Швейцария“, с това заглавие като че ли плаши швейцарският Le Temps през януари. „Просперитетът на Швейцария е свързан с ролята ѝ на финансов център“, обяснява Жак Фрейсине, икономист в Центъра за изследване на заетостта. Но страната не се изплъзва на европейското замръзване: тя очаква 1.3% ръст на БВП през 2013 г. и 2.1% през 2014 г. И местната преса се тревожи за преструктурирането, включително и в банковия сектор.

„Страната използва широко регулиране на имиграционния поток, най-вече с краткосрочни договори“, обяснява икономистът. Трудно е да се получи постоянен труден договор, ако не си швейцарец, гражданите на страната имат предимство.

Норвегия: 3.6%

Норвегия не познава безработицата. Нейното ниско ниво е структурно, защото страната разполага с три коза: не е част нито от еврозоната, нито от Европейския съюз, не е подложена на натиска за намаляване на задлъжнялостта. Освен това тя разполага с големи петролни ресурси, приходите от които влага във фондове, средствата от които използва в трудни периоди. И накрая- страната се възползва от социалната си солидарност, което не допуска да развитие на масова безработица.

Вижте още:Кризата роди застраховка срещу безработица

Австрия – 4.8%

Цел: нито един встрани от пътя; резултат- пълна заетост от много години. В Австрия, изключително силният социален консенсус е комбиниран с умерена политика на доходите и икономическа политика, насочена към избягване на кризите. Моделът комбинира гъвкавост на работодателите и сигурност за работещите.

Германия – 5.4%

Безработицата в Германия намалява от началото на кризата до нива по-ниско отколкото в годините около 2000-а. Но зад тази цифра се крие несигурност за работещите вследствие на реформите, започнати в началото на века. По време на кризата работните места бяха запазени благодарение на частичната безработица, която засегна 1.5 млн. души през 2009-а. Нискоквалифицираните работници получаваха предложения за „мини“ работа, заплащана с по 400-800 евро на месец и без осигурителни вноски. Безработните пък могат да получат своите обезщетения с помощен договор за работа няколко часа на седмица, платени между 1 и 2 евро на час. "Това създаде евтина работна ръка в сектора на услугите, но това е съпроводено с увеличаване на бедността и неравенството на доходите.

Вижте още:Държавите с най-висока безработица в света