Икономистите не успяха да предвидят световната финансова криза, а сега не могат да достигнат до единно мнение по въпроса как да я разрешат, пише Businessweek в материал със заглавие "Ало, икономическите гении, какво стана?"

Businessweek пише още, че за съжаление трябва да се съгласи с мнението на читател, който в коментара си казва „Ако икономистите не могат да предвидят проблем с размерите на световната финансова криза, може би е по-добре да се преориентират към работа, с която да са по-полезни на човечеството, като бране на плодове и зеленчуци."

Вярно е, че не можем да очакваме те да предвидят всичко, но можеха поне да съзрат заплахата, а сега, когато кризата е в разгара си, да знаят какво трябва да се предприеме, за да се излезе от нея.

Експертите са обвинявани и за това, че са прекалено уверени в себе си, разсъждават нереалистично и са политически обвързани.

Не можем да отречем професията като цяло. Макроикономистите имат важен принос. През 70-те години техните анализи помогнаха на много държави да елиминират хроничната висока инфлация, като изтъкнаха важността на силната централна банка.

В момента е време да се появят нови идеи, така както стана през 30-те и 70-те години, пише изданието.

Бившият председател на Фед Алън Грийнспан отричаше, че балонизирането на имотния сектор в страната е дори възможно. Едва миналата година той призна, че е бъркал и каза, че е шокиран, че е открил дефект в идеологията си. "В продължение на 40 години имах всички основания да считам, че идеологията ми е правилна."

Политиците усложняваха нещата. Можете да разделите макроикономистите на две групи. Едната е притеснена от самопродължаващите се икономически спадове, които оставят икономиката в дъно, откъдето тя не може да излезе. Те считат, че правителствата трябва да действат с мерките, които в момента взема щатското - намаляване на лихвите и увеличаване на правителствените разходи. Тази група включва Пол Крюгман от Университета в Принстън, нобеловия лауреат Н. Рубини (който сравнително бързо видя наближаващата рецесия), Робърт Шилер от Йейл (който предвиди спукването на имотния балон) и др.

Другата група считат, че намаляването на лихвите и харченето на дефицита са неефективни и оставят САЩ в дългове. Не е изненада, че тази група по-скоро подкрепя републиканците, а другата демократите.

Най-лошият грях на икономистите е арогантността им, а най-голямата критика към тях е, че не успаха да предвидят рецесията, въпреки знаците за това. В средата на септември 2008 средната прогноза за ръст за четвъртото тримесечие беше 0.2%, а в крайна сметка резултатът бе спад от 6.3% на годишна база.

През юли 2008 г. Фед прогнозираха, че за четвъртото тримесечие на 2008 г. безработицата ще бъде на нива между 5.5% и 5.8%, а тя се оказа на 6.9%. Прогнозата им за четвъртото тримесечие на 2009 бе за 5.2-6.1%, а в момента тя е на ниво 8.5%.

В момента икономистите не могат да се разберат за това до какво може да доведат увеличените правителствени разходи. Полемиката за фискалната политика на правителството се отприщи през януари, когато Барак Обама заяви "Няма две мнения по въпроса, че се нуждаем от действия от страна на правителството, от план за възстановяване, който да спаси икономиката." Малко по-късно 250 икономисти написаха отворено писмо до президента, което гласеше „При цялото ни уважение към президента, това не е истина." Всъщност много икономисти се съмняват във възможността проблемите да се решат чрез правителствения пакет от помощи. Според Крюгмън дори и поддръжниците на правителствените стимули не знаят какво правят - дали решават въпроса или само печелят време.