Изтокът отново си каза думата. Не просто каза, а я изрева, защитавайки за сетен път своето мрачногерманско реноме. Според последното проучване на (източногерманското) Социално сдружение за народна солидарност 41 процента от източните ни другари са настроени враждебно към чужденците, 42 процента са недоволни от демокрацията.

Само всеки четвърти се чувства "истински гражданин" на Федерална република Германия. Едва 11 процента казват, че са доволни от политическия живот в страната, а само нищожните 0,4 процента хващат вяра на предизборните обещания.

Хелмут Кол обеща да превърне бившото ГДР в процъвтяващ регионBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Хелмут Кол обеща да превърне бившото ГДР в процъвтяващ регион

Настроенията се променят

През 1990, по време на първите общогермански избори след обединението, те бяха все пак повече. По онова време предизборното обещание на християндемократите гласеше: раят е като панаир. А Великият градинар Хелмут Кол заповяда на запустелите гедерейски поля да разцъфтят. Те обаче отказаха да го послушат. Оттогава новите земи се инатят, отдават се на носталгията си, хвалят коварно завоеванията на ГДР и гласуват за Левицата (род. Германска единна социалистическа партия) - или по-лошо.

Продължава ли някой да чете всичко това? Човек няма никакво желание да слуша повече - нито западните клишета, нито източните протести. Две неща са проблематични в тези допитвания. Цифрите, колкото и да са сугестивни въпросите, може да са вярни.

Онова, което е неприятно, е триумфалисткият тон на коментирането им и разследващият поглед. Той насочва към лоши вести от Изтока. Той фиксира един народен колектив вместо едно население, което преди две десетилетия постигна свободата и оттогава напрестанно се индивидуализира. Изводът може да бъде само един: Изтокът не съществува, също както не съществува и обединението на Германия.

Какво се случи тогава през 1990?

Една банкрутирала страна, едно деморализирано общество се присъедини към едно по-голямо и непокътнато държавно образование. Оттогава източногерманците са принудени да живеят според условията на мнозинството. Изтокът се нуждаеше от Запада, а не обратното. А обединението? С поглед към пречистената от източно присъствие футболна Бундеслига можем да го окачествим като катастрофа, с поглед към спасените източногермански градове - като триумф, в икономически аспект - с много примери за криминалната статистика.

На Запад без много да му мислят обичат да обобщават, че на тях, на източногерманските им събратя, им липсвала волята за свобода. Тяхното желание за справедливост бива диагностицирано като щети вследствие на затворения живот в кафеза, сякаш свободата и справедливостта не са основните елементи на демокрацията.

На източногерманците все още им липсва вяра в напредъкаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: На източногерманците все още им липсва вяра в напредъка

Единственият недостатък на Изтока

Онова, което наистина липсва на Изтока, е липсата на вяра в напредъка. Често резигнацията прикрива известна липса на гражданска инициатива. Но който критикува недостатъците на нашето общество, той може да действа по-демократично отколкото онзи, който държи политически коректна възпоменателна реч за годишнината от падането на Стената.

Между другото 69 процента от германците, както на Изток, така и на Запад, са против военния ангажимент в Афганистан - свидетелство за германско единство.

Източник: Дойче веле