Как би изглеждало бягството на гърците от банките им? На този въпрос отговаря Дейвид Зервос, управляващият директор и главен пазарен стратег на Jefferies & Company Inc.:

В момента, в който гърците надушат излизане от Еврозоната и опасност техните депозити евро да бъдат обърнати в драхми, те ще изтеглят тези евра от банките. Съответно гръцките банки ще се отправят към Банката на Гърция (БГ) със съмнителни обезпечения да се молят за евра да платят тези депозити. Гръцката централна банка ще вземе обезпечението, ще му направи леко орязване, и ще изтегли евра чрез ELA (Emergency Liquidity Assistance/механизъм за помощ на банките при ликвидна криза). Това, съответно, ще доведе до ръст на задълженията на националната банка в Target2 (междубанкова система за разплащания). БГ ще изпрати еврата към гръцките банки, които ще ги раздадат на гърците, чакащи на опашка за да изпразнят сметките си.

Важно е да се отбележи, че гръцките банки ще останат без евра, ако ЕЦБ може да оправдае спирането на финансирането към БГ чрез ELA, или към гръцките банки директно. Както стана известно през миналата седмица, ЕЦБ е спряла паричните операции с 4 гръцки банки. Така, че единственото нещо, което остава на гръцките депозанти и парите им, е ELA. А веднъж вече ЕЦБ бе заплашила централна банка да спре достъпа и до евро през ELA, в случая с Ирландия.

Нека погледнем при какви условия може да бъде спряно финансирането чрез ELA. Като се им в предвид случая с Ирландия, финансиране през ELA може да се прави само към „солидни“ институции. Съответно ЕЦБ може да спре кредитирането, включително ELA, ако Централна банка не играе по правилата.

В случая с Гърция, по време на бягство от банките, трудно ще може да се докаже дали банките са „солидни“. Но по-важното в случая е, че стабилността на гръцките банки е зависима от капиталовата инжекция от 65 млрд. евро, която е част от споразумението на предходното правителство с международните институции. Тези 65 млрд. евро са единствената причина гръцките банки да бъдат определени като „солидни“.

И това ни води директно към Алексис Ципрас, лидер на Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), споразумението с международните институции и гръцките избори. Ще бъде много лесно за Меркел и компания да мотивира спирането на ELA, ако гръцките избиратели гласуват за Ципрас, който се обяви против това споразумение. Точно за това бе и телефонното обаждане на Меркел до гръцкия президент през миналата седмица. Това обаждане всъщност бе по-скоро съобщение до гръцкия народ. Гласувайте за Ципрас и ще ви спра еврата. Или с други думи, изборът на Ципрас е избор за излизане от Еврозоната.

Разбира се, Гърция може да гласува за Ципрас, да се откаже от споразумението с международните институции, да откаже да плаща дълговете си (включително Target2) и да продължат да използват еврото. За това шансовете са ниски. Гърците ще искат да принтират и контролират тяхната съдба, ако бъдат отрязани от еврата. Без ELA най-вероятно драхмата ще бъде възкресена. И ако това се случи, според представата на Меркел, това ще е избор на гърците. Поне така ще бъде представено на Европа.

Проблемът на Меркел е, че гърците ще разберат това и ще тръгнат към банките преди 17 юни. На 16 юни всеки грък ще отиде до банката и ще си тръгне с евра. Защо да държи пари там на 17-ти? По тази логика, защо да не направи това по-рано, ако бъде спряна ELA преди изборите. От гледна точка на северна Европа, Меркел би трябвало да спре ELA още сега. Разрешавайки на гърците да имат достъп до еврата си физически, докато все още имат опцията да отрекат всичко на 17 юни е лудост. Тя и ЕЦБ няма да действат в най-добрия интерес на Еврозоната, ако оставят това да се случи – ще има 300 млрд. евро загуби в Target2 да бъдат разделени между 16 национални банки, ако гърците изберат да напуснат Еврозоната след като си изтеглят еврата.

Ако Меркел спре финансирането през ELA рано, ще ограничи загубите до 150 млрд. И ще каже на гърците, че ако гласуват за Ципрас, техните евра в банката няма да са достъпни. Това е опасна игра със сигурност. Но по този начин, ще тя ще може да обвини гръцките избиратели за излизането им от Еврозоната, като се скрие зад правилата на ЕЦБ за финансиране само на стабилни институции.

С тази стратегия тя може да накара гърците да решат за запазят споразумението с международните институции на 17 юни, да получат 65 млрд. за банките си и да имат достъпа до своите 150 млрд. евро. Другият вариант е да се откажат от споразумението, да обърнат еврата си в драхми и напуснат Еврозоната.

Залозите са големи и докато решението е съдбоносно за Гърция и нейните кредитори, съществуват още по-големи последици в случая. Бягството на гърците ще накара испанците и италианците да се запитат за достъпа до техните средства. Трудно може да се твърди че италианските банки са стабилни, ако стотици милиарди евра потекат към Германия. И защо всеки едни жител на Еврозоната би сложил парите си в банка, като види заплахата за гръцките депозити. Ако Германия може да спре парите на Гърция, могат ли да ги спрат и на Италия?

Германците се опитват да играят твърдо вече 3 години. Всеки път това се връща, като Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ се налага да спасяват положението.

И така, къде би ни довел хаос от масовото теглене на депозити от гърците от банките им? Краят е разбира се печатане на пари от ЕЦБ, евро-облигации, както и изсипването на ликвидност от всяка централна банка в развитите страни на глобалните пазари.

Пътят до този край е неравно, но трябва да е ясно, централните банки по света ще изсипят толкова пари в системата, за да покрият загубите, че реалните лихви ще потънат до толкова негативни нива, че всеки, който държи пари кеш, ще види масирано унищожение на реалното богатство.