Изпълнителният директор на Уникредит Булбанк - Левон Хампарцумян предупреди, че всякакви идеи за "развързване" на лева спрямо еврото биха довели до финансова дестабилизация у нас и биха имали негативен ефект за икономиката на страната, става ясно от публикация на финансовото издание Bloomberg.

На първи октомври член на ЕЦБ хвърли вината върху валутния борд за повишението на инфлацията и дефицитите по текущите сметки в трите балтийски страни, както и в България.

В отговор на това изказване господин Хампарцумян заявява, че отпадането на валутния борд ще даде достъп до печатането на пари на много субекти, което не е особено желателно на база на нещастния опит, който страната ни има по отношение на поддържането на финансова дисциплина.

Причини за покачването на дефицита по текущата сметка в страната ни са повишеният внос и заплати, след присъединяването ни към ЕС от началото на годината.

Инфлацията у нас се повиши до 12%, което нарежда България на първо място по инфлация сред 27-те страни членки на ЕС.

От 10-те източноевропейски страни валутен борд има в Литва, Латвия, Естония и България, който обвързва техните валути спрямо еврото. В Унгария например форинтът може да се движи в границите на 15% спрямо еврото, което дава възможности за значително по-подвижна парична политика срещу инфлацията.

За сравнение, инфлацията в Латвия през септември възлезе на 11.4%, в Естония на 7.2%, докато в Литва на 7.1%.

Значително по-ниски са нивата на инфлация в Полша и Чехия възлизащи съответно на 1.5 и 2.8%.

У нас валутният борд функционира от 1997 година, след остра финансова криза, довела до фалит на около една трета от функциониращите тогава търговски банки.

На 18 септември представители на Централната Банка излязоха със становище, че страната ни възнамерява да задържи обвързаността на лева спрямо еврото до въвеждането на еврото като официална валута.