Ще спасят ли централните банки света?

1272
Ще спасят ли централните банки света?

Централните банки ще помогнат, но за кратко. Те могат да ни спечелят малко време, но спасението трябва да дойде от западните политици, пише седмичникът The Economist.

Плоска, хилава и все по-слаба - световната икономика днес е в още по-жалко състояние. Признаците за безпокойство през последните седмици са увеличиха многократно. Що се отнася до Европа, десетгодишните облигации на Италия и Испания отдавна се повишиха над 6%.

Америка пък изрази недоволство, че кредитният й рейтинг бе понижен с една степен от големите агенции. Положението в останалите части на света също не е никак розово.

Фондовите пазари на планетата се сринаха, като някои от тях дори регистрираха най-големите си еднодневни спадове от 2008 насам. Засегнати бяха и акциите на банките, което бе поредният знак за нестабилността на финансовата система. И тогава на помощ се притекоха централните банки.

Европейската централна банка /ЕЦБ/ даде да се разбере, че ще подкрепи Испания и Италия, като разшири програмата си за изкупуване на облигации.

Междувременно Федералният резерв отвъд Океана обяви, че вероятно ще запази лихвените си проценти близки до нулата поне до средата на 2013. Фед също така намекна, че в скоро време може да предприеме други мерки, с които да подкрепи затъващата американска икономика. Италианските и испанските държавни облигации пък паднаха по гръб.

Сривът на фондовия пазар бе предотвратен, след което експертите пренасочиха опасенията си към Франция. Въпреки, че развиващите се икономики все още бутат нагоре достатъчно силно, за да поддържат световния растеж, песимизмът за Европа и Америка се оказва в тежест за целия свят.

Въпросният песимизъм очевидно произлиза от данните за представянето на големите икономики и най-вече на американската, чиито прогнози за бъдещето в най-добрия случай предвиждат бавно възстановяване. Призракът на политическия риск обаче също е огромен фактор.

След като през последните три години вярваха безусловно на политиците по всички въпроси, инвеститорите вече са на различно мнение. Въшливата сделка за дълговия таван и неспособността на еврозоната да се справя с проблемите си са лоши не само сами по себе си. Те разкриват и уменията на политиците, които или не могат да окажат адекватна помощ, или влошават положението допълнително.

Това отчаяние оказва въздействие и на бизнес доверието. Според ново проучване на Economist, изготвено от мненията на експерти от целия свят, хората, които смятат, че в следващата половин година нещата ще стават все по-лоши, са значително повече от оптимистите. Резултатите от него пък са коренно противоположни от изследването през май.

Американските фирми днес внимават повече за инвестициите си, отколкото за огромната си купчина с пари. Ето защо, докато това продължава, централните банкери, които дори и да правят нещата по правилния начин, ще могат да ни предложат единствено палиативни грижи.

Изпратете хирурзите!

Сривът на фондовите пазари през последните седмици очевидно не ни вдъхва повече доверие, но не ни дава и причина да се паникьосваме. Корекцията на американските акции може би бе закъсняла. S&P 500 наскоро се удвои спрямо най-ниското си ниво през март 2009, а циклично коригираното съотношение цена-печалби от 20.7 на 4 август бе далеч над историческото си средно ниво от 16.4. Възстановяването след финансовите банкрути е твърде бавно, а частният сектор изплаща дълговете. Облигационният пазар отдавна прие реалността. Икономиката на САЩ обаче все пак има признаци на живот. През юли системата създаде 117 000 работни места, което е далеч от необходимото, но въпреки това не е доказателство за рецесия.

Въпреки това, рискът Америка и останалите богати страни да изпаднат в рецесия отново е голям. Основният проблем и от двете страни на Атлантика е съвсем прост - твърде големи дългове и твърде малко политическа воля за справяне с последиците.

В еврозоната, дълговите неволи, които започнаха в малки, периферни страни, се разпространиха в далеч по-големите Испания, Италия и може би Франция. Както обикновено, кризата бе спряна временно след поредната извънредна среща на върха през миналия месец.

Заплахата обаче се появи отново, когато стана ясно, че политиците не са направили достатъчно и са оставили банковата система изложена на риск.

Междувременно, припиращите се политици във Вашингтон избегнаха опасността от фалит, като приеха сделка за дълговия таван. Тя обаче има два основни недостатъка - отстоява краткосрочно фискално свиване, когато страната се нуждае от тласък и не намалява средносрочния дефицит. Оттук и напълно оправданото понижаване на рейтинга.

Какво всъщност могат да направят централните банки?

Намесата на ЕЦБ в Европа несъмнено оказа въздействие, където имаше значение - доходността на испанските и италианските облигации се върна обратно на 5%. Би било разумно и директорът на ЕЦБ Жан-Клод Трише да отмени необмислените повишения на ставките от тази година, тъй като инфлацията в еврозоната вече се понижи и ще спадне още, ако стоките поевтинеят.

Ставките обаче са доста ниски и ЕЦБ е склонна да се отклони от досегашния си курс с малко повече купуване на държавни облигации.

А що се отнася до Фед - Бен Бернанке със сигурност ще трябва да обмисли предложенията за трети "количествени облекчения" (купуване на държавни облигации с новоотпечатани банкноти). Ползите от това обаче са ограничени и в определени случаи биха могли да усложнят живота на развиващите се страни, които може да се сблъскат от нова вълна от приток на капитали.

Обратно към Барак, Ангела и компания

Преди всичко обаче в активизма на централните банки съществува морална опасност. По този начин се рискува активните правителства да спрат дейността си, да се облегнат и да оставят останалите да свършат работата им, която при всички случаи ще бъде трудна. Това е както опасна абдикация от отговорност, така и пропусната възможност.

Американският конгрес трябва да се събуди и да си осигури фискална подкрепа в краткосрочен план. Нужно е да се създаде и надеждна програма, с която дефицитът да се съкрати в средносрочен план чрез данъчни реформи. А подобни програми и на двете партии съществуват отдавна. Новосъздадената комисия за съкращаване на дефицита пък предлага други варианти. Въпреки това циниците обаче твърдят, че е наивно да се очакват драматични промени преди изборите през 2012. Наивно обаче е да се очаква и доверието на инвеститорите да се върне с куците, зле маскирани опити на властите, като този с дълговия таван.

Източник: БГНЕС

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.820 0.00%
  • BGREIT 114.350 0.00%
  • BGTR30 547.120 0.00%
  • BGBX40 130.790 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1769 1.1770
  • GBP/USD 1.3200 1.3201
  • USD/JPY 113.7030 113.7150
  • USD/CHF 0.9839 0.9840
  • USD/CAD 1.2621 1.2622
  • AUD/USD 0.7825 0.7826
  • USD/BGN 1.6616 1.6619
Ask Bid
  • DOW JONES 23328.76 23332.76
  • S&P500 2574.72 2575.22
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5371.33 5373.33
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7517.59 7519.09
  • ПЕТРОЛ 52.07 52.12
  • ЗЛАТО 1275.91 1276.41
  • СРЕБРО 16.96 16.99

Видео