Бумът на сливанията и поглъщанията в световен мащаб облагодетелства инвестиционните банки и мениджмънта на компаниите за сметка на акционерите, на фона на рекордните по размер такси, плащани при подобен род сделки, сочи изследване.

От началото на годината сделките по сливания и поглъщания са възлезли на рекордните 2.5 трлн. долара, или повишение с 38% на годишна база, продължавайки 15-годишната си тенденция на повишение.

За пример се дава понижението с близо 10% при акциите на италианската банка UniCredit SpA след решението и през май да закупи друга италианска банка Capitalia SpA за близо 30 млрд. долара.

Британската фармацевтична компания AstraZeneca Plc загуби 9% от пазарната си капитализация след разкриването на плановете си да плати 15 млрд. долара за щатската MedImmune Inc. преди два месеца.

С 19% пък се понижиха акциите на испанската строителна компания Sacyr Vallehermoso SA, след като през април предложиха да закупят френския си конкурент Eiffage SA.

Специалистите припомнят обаче, че лошото представяне на компаниите след сделки по поглъщания не е краткосрочен феномен.

Около 58% от поглъщанията за периода между 1992 и 2006 година са намалили възвръщаемостта за инвеститорите, притежаващи акции в поглъщащата компания, сочи изследване на консултантската компания Boston Consulting Group Inc., направено въз основата на 3 200 изследвани транзакции.

Междувременно, подобен род сделки облагодетелстват инвестиционните банки, събрали такси и комисиони по управлението им в размер на 25 млрд. долара само за първите пет месеца на годината.

Като пример се дава и трагедията за Daimler-Benz AG от поглъщането през 1998 година на щатското звено Chrysler Corp.

За девет години поглъщането е намалило пазарната капитализация с около 12.6 млрд. долара. След като щатската компания закупи приз 98 година за 36 млрд. долара, тя бе продадена през тази на частната компания Cerberus Capital Management LP за около 7.5 млрд. долара.

Акциите на Allianz например са загубили близо 40% от сделката на стойност 21 млрд. долара по поглъщането на друга немска банка - Dresdner.

Анализатори коментират, че в много от случаите по сделките за сливания и поглъщания логиката, че стратегическото сътрудничество между компаниите е "лъжлива" и често води до заплащането на твърде висока цена, в сравнение със "справедливата" такава.

Не така стои въпросът обаче, при сделките за поглъщания на значително по-ниска стойност, а именно между 400 млн. и 1.5 млрд. долара.

При тях ефектът е значително по-добър, като акциите на поглъщащите компании са се представяли по-добре от движението на индексите със средно 7% през следващите 18 месеца.