УниКредит: Икономиката ни ще е по-балансирана след кризата

1513
УниКредит: Икономиката ни ще е по-балансирана след кризата

Според икономистите на УниКредит в пост-кризисния период българската икономика ще има по-балансирана структура, в която всички компоненти на крайното търсене, включително нетният експорт, ще имат положителен принос към растежа, се казва в анализ на експертите от банката, който бе представен на конференцията за инвестиции и пазара на имоти BalREc от Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Profit.bg е медиен партньор на събитието.

Индивидуалното потребление се очаква да нараства годишно с между 3 и 3.5% в реално изражение в сравнение с между 6 и 7% годишно по време на бума. Инвестициите отново ще бъдат най-бързо нарастващият компонент на БВП от гледна точка на крайното търсене, като се очакват стойности от порядъка на 5 до 7% годишен ръст, в сравнение с между 15 и 20% в годините на бума.

Все пак, възстановяването на индивидуалното потребление и инвестициите до пиковите им нива, отчетени преди кризата, ще изисква време. Като се има предвид, че в последното тримесечие на 2010 г. индивидуалното потребление беше около 9% по-ниско спрямо началото на кризата, достигането на пред-кризисните нива се очаква през 2014 г.

Пълното възстановяване на бруто капиталообразуването ще отнеме повече време, тъй като в последното тримесечие на 2010 г. инвестициите бяха близо една трета по-ниско от пред кризисния си пик. Според икономистите на УниКредит, пълно възстановяване на бруто капиталообразуването може да се очаква към края на 2017 г. или началото на 2018 г.

За да бъде възможна тази нова, по-балансирана структура на растеж, която няма да позволи формирането на нови външни дисбаланси, ще са необходими няколко важни действия в стопанската политика, смятат икономистите от банката.

На първо място ще са необходими политики насочени към подобряване на конкурентноспособността на сектора на търгуемите стоки. Така ще имаме икономика с достатъчно диверсифицирана структура, която да я направи устойчива на нови шокове.

В голяма степен тази нова структура, следва почти автоматично от края на бума в притока на чуждестранни спестявания от периода 2005-2008 година. Така, с или без провеждането на политики, специално насочени към промяна на структурата на растеж на икономиката, промяната ще бъде факт, дотолкова доколкото през следващото десетилетие е малко вероятно да очакваме предпоставките, довели до бума в инвестициите и потреблението от 2006-2008, да се повторят.

Това обаче няма да е достатъчно, защото като се имат предвид мащабите на сектора на търгуемите стоки в момента (с дял от общо произведения БВП и заетостта от по-малко от една трета), вероятно ще се окаже, че ще е необходим значителен период от време, за да се достигне желаната структура на икономиката, се казва в анализа.

„Затова смятам, че са необходими политики, насочени към създаване на достатъчно голям и диверсифициран сектор за производство на търгуеми стоки. Целият набор от мерки свързани с човешкия капитал, технологиите, индустриалната и регионалната политика следва да бъдат използвани за постигането на тази цел", смята Кристофор Павлов. Тези политики трябва да подготвят почвата, така че в момента, в който компаниите от Западна Европа започнат отново да преместват производства на изток, България да бъде готова и да бъде сред най-атрактивните дестинации за инвестиции в сектора на търгуемите стоки, а не да се повтори ситуацията от началото на прехода, когато България пропусна да се възползва от първата вълна от такива инвестиции и те отидоха в бившите социалистически страни от централна Европа.

На второ място, за да се избегне формирането на дисбаланси, водещи до нов цикъл на бум-и-спад в икономиката, е важно да се засили връзката между темповете на увеличаване на производителността на труда и на доходите. Това може да изисква подобряване на уредбата на пазара на труда, особено в частта на колективното договаряне на заплатите.

На трето място, кризата разкри наличието на грешки на глобално ниво при оценката на риска в пред-кризисния период. Бяхме свидетели как пазарите изпадат в еуфория и оценката на риска се отклонява значително от стойностите, които фундаменталните фактори сочат. Един извод, който можем да направим със значителна степен на сигурност е, че подценяването на риска от периода преди кризата няма да се повтори скоро.

Това означава, че достъпът до капитал в пост-кризисния период ще остане по-затегнат. В значителна степен това също се дължи и на самата криза, която подкопа нетното богатство на домакинствата и капиталовите позиции на фирмите, поради спада в цените на редица категории активи. Следователно, едно от предизвикателствата за икономиката ще бъде фирмите и домакинствата да се приспособят към по-затегнатия достъп до капитал, както от чужбина, така и от вътрешни източници.

„По наши оценки, докато през периода на бум ПЧИ бяха около 20% от БВП средногодишно, в периода след края на кризата очакваме те да се стабилизират на нива от около 4 до 6% от БВП, и то при условие, че темповете, с които продължава да се подобрява бизнес средата, се ускорят.", смята Кристофор Павлов. Така редуцираният приток на чуждестранни спестявания ще изисква политики, имащи за цел увеличаване на нормата на националните спестявания.

Подобреното усвояване на средства от ЕС също ще бъде един от основните механизми да се противодейства на спада в притока на чуждестранни спестявания. Въпреки значителния напредък в усвояването на средствата от ЕС налице е значителен потенциал, който остава неизползван.

На четвърто място, домакинствата също претърпяха влошаване на своите финанси и техният потенциал да обслужват нови кредити също намаля в резултат на кризата. Така домакинствата трябва да разчитат повече на собствени източници при финансирането на покупки на стоки за дълготрайна употреба, включително жилища.

Други ще трябва да преминат през доброволен процес на редуциране на финансовата си задлъжнялост, тъй като бъдещите им доходи сега изглеждат по-ниски отколкото преди кризата, когато се създаде впечатление, че заплатите в средносрочен план могат устойчиво да нарастват с двуцифрени темпове. Всичко това сочи, че в пост-кризисния период ще бъдем свидетели на увеличаване на нормата на спестяване от страна на домакинствата. Този процес трябва да бъде приветстван, тъй като ще служи като противовес на спада в притока на чуждестранни спестявания.

Негативният му ефект по отношение на растежа и най-вече на вътрешното търсене може да бъде компенсиран с по-големи фискални стимули в хода на процеса на възстановяване и с повече усилия в подкрепа на експортно ориентираните производства.

И накрая, неблагоприятните демографски тенденции ще продължат да бъдат едно от основните дългосрочни предизвикателства, пред икономиката на България в пост-кризисния период. Това е общо предизвикателство за повечето страни от ЕС. Според УниКредит, за да се отговори на това предизвикателство, България ще трябва да се научи на изкуството да привлича успешно емигранти от други страни, при това емигранти с умения и образователен профил, които отговорят на нуждите на българската икономика.

Вижте още:

Сега парите гледат повече към Югоизточна Азия и Централна Европа, а не толкова към Балканите и за всеки проект в производството страната ни се бори с поне 10-ина други държави - Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 722.690 0.00%
  • BGREIT 117.380 0.00%
  • BGTR30 563.310 0.00%
  • BGBX40 137.470 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1763 1.1764
  • GBP/USD 1.2876 1.2878
  • USD/JPY 109.1570 109.1690
  • USD/CHF 0.9656 0.9658
  • USD/CAD 1.2577 1.2579
  • AUD/USD 0.7935 0.7936
  • USD/BGN 1.6625 1.6628
Ask Bid
  • DOW JONES 21666.18 21670.18
  • S&P500 2425.16 2425.66
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5105.92 5107.92
  • DAX 12158.66 12160.66
  • FTSE 100 7323.85 7325.35
  • ПЕТРОЛ 48.64 48.69
  • ЗЛАТО 1286.72 1287.22
  • СРЕБРО 16.99 17.02

Видео