Политическият натиск върху централните банки на страните по света се увеличава значително през последните години. Това става на фона на опитите преди години за оказване на подобен натиск върху бившия президент на Европейската централна банка Вим Дуизенберг, който заявяваше - "Слушам, но не чувам".

Тази максима обаче става все по-трудно изпълнима през последните години, като централните банки на страни по целия свят все по-често слушат и чуват.

За последен пример се сочи запазването на лихвите в Япония на изключително ниското им ниво при 0.25% на годишна база на последното заседание на банката под силния правителствен натиск върху нея, сочи публикация на Bloomberg.

Автономността на световните централни банки от Еквадор до Индия е под въпрос. Кандидат-президентите във Франция например, отправят изисквания към ЕЦБ да насочи вниманието си за постигането на поставения като цел ръст на икономиката на еврозоната.

Според главния икномикст Стефен Роуч на щатското звено Morgan Stanley се наблюдава засилване на политическите опити за въздействие върху традиционно приетите за независими централни банки на страните.

Докато лобирането на централните банки е едно нормално за развитите икономики действие, то намесата в делата на централната банка се определя като "неуместно" и носещо сериозна заплаха пред икономиките на страните и по-специално пред стабилността и инфлацията в тези страни.

Негативният ефект от подобен натиск се изрази след изненадващото решение.

Натискът върху централните банки на страните прави неясна за инвеститорите дългосрочната им политика, което е изключителен негатив.

Монетарната политика на централните банки е особено силно "политизирана" в страни със слаби традиции в областта на независимата централна банка.

Особено силно е политическото влияние на правителството върху централните банки в Латинска Америка като Еквадор, Венецуела и др.

Сред азиатските държави Тайланд се откроява като страната с една от най-силните политически намеси върху централните банки, а ръководителите им са длъжни директно да се отчита пред военните лидери в страната.

Опити за подобна намеса се наблюдават и в бързоразвиващата се индийска икономика, като финансовият министър на страната призова този месец централната банка да не повишава лихвите, което го противопоставя до голяма степен на политиката на банката за овладяване на инфлацията в страната.

Значитен натиск се окзава и върху Европейската централна банка въз основа на плановете на банката за по-нататъшно повишение на краткосрочните лихви, които към момента са при ниво от 3.5% на годишна база и са най-високи от пет години насам.

Сред индустриалноразвитите страни от Г-7 процентът на доходите на работещите от националния доход се е понижил до рекордно ниското ниво от 54% на фона на ръста на печалбите на компаниите до 16% от 10% преди пет години.