С Васил Велев* разговаряме за дружествата от структурата на Стара планина Холд, инвестициите на холдинговото дружество, Асоциацията на индустриалния капитал в България и продажбата на държавния дял от БФБ-София.

Настъпиха ли съществени промени в структурата на портфейла на Стара планина Холд през изминалата година и планирате ли придобиване на нови дружества или продажба на притежавани такива?

Не, няма съществени промени в структурата на нашия портфейл. Не планираме съществени промени и в бъдеще. Стара планина холд е създаден на 27 септември 1996 година под името Централен приватизационен фонд. В периода до 2000 година е изградена основата на нашия инвестиционен пакет, който включва главно предприятия от машиностроенето, електрохимията, парфюмерията и козметиката, текстилната и хранителната промишленост. Ръководството на холдинга се концентрира главно върху развитието на дъщерните и асоциираните дружества. Важна особеност за нашия холдинг е, че 5 от нашите предприятия са публични компании. Стара планина холд, заедно с Хидравлични елементи и системи /ХЕС/ и М+С Хидравлик участват в определянето на индекса BG40, а М+С Хидравлик е и сред дружествата, включени в SOFIX. Наскоро получихме информация, че казанлъшкото предприятие формира и три от индексите на Dow Jones Wilshire Global Indexes.

На какво се дължи спадът на печалбата на холдинга за 2006 г. спрямо година по-рано?

От публикуваните отчети се вижда спад на печалбата на Стара планина холд АД през 2006 г. в сравнение с 2005 г., въпреки увеличението на печалбите на дъщерните дружества с 15%. Това се дължи на промяната в международните счетоводни стандарти. Методът на собствения капитал отпадна като алтернатива за отчитане на нашите инвестиции в индивидуалния отчет на дружеството, което наложи промяна в счетоводната политика по отношение на отчитането на инвестициите. Съветът на директорите на Стара планина холд АД реши да приеме отчитането на инвестициите в дъщерни и асоциирани предприятия да се извършва по цена на придобиване (себестойност). Поради факта, че в повечето случаи акциите на тези предприятия са придобивани по време на масовата приватизация и са били използвани инвестиционни бонове за закупуването им, ръководството на холдинга счита, че историческата цена на тези акции е нереална, още повече че справедливата им стойност към 31.12.2006 г. е многократно по-голяма. Впрочем, това се вижда и от растежа на акциите на нашите предприятия на борсата, което е реален критерий за оценката на инвеститорите. Капитализацията на дъщерните и асоциираните дружества нарасна с повече от 50% от началото на 2007 година. Наскоро правихме преглед на критериите, на които трябва да отговаря една компания, за да се листва в сегмент А на официалния пазар. В момента Стара планина холд отговаря на 9 от 10-те критерия, посочени в правилника на Борсата, като не достига единствено обема търгувани акции.

Какви съществени инвестиции направихте в дружествата от холдинга през последните няколко години? Какво предстои?

Между 5 и 8 милиона лева всяка година са инвестирани в дружествата на холдинга до сега. М+С Хидравлик АД е водещ производител на орбитални хидравлични мотори. С пускането на новия производствен цех ще затвърдим достигнатите 8% от световния пазар на хидравлични мотори и ще увеличим пазарния си дял на при сервоуправленията. Новият фуражен цех в Славяна АД снижи значително себестойността на произвежданата продукция. В експлоатация влезе нова пречиствателна станция в русенското текстилно предприятие Фазан и т.н. Още по-мащабни инвестиционни проекти се предвиждат тази и следващата година в ХЕС, М+С Хидравлик и Елхим Искра, свързани с пускането на нови продукти, повишаване на производителността, капацитета и рентабилността на предприятията.

Планирате ли увеличение на капитала в някое от другите дружества, собственост на холдинга, подобно на това в Хидравлични елементи и системи и М+С Хидравлик?

Не е изключено, но към момента няма решения за сплит. Има решение за увеличаване на капитала на ХЕС с емисия акции на БФБ – София. Набраните средства ще се използват за много сериозен инвестиционен проект, чийто параметри ще бъдат публикувани през април с проспекта за публично предлагане.

Как присъединяването на България към ЕС се отрази на продажбите на дружествата на външните пазари?

2007 година започна с добър старт, като за първите два месеца отбелязваме продажби над планираните за периода. Над 60% от всички продажби дружествата на холдинга реализират в ЕС и до сега.

Колко дружества членуват в Асоциацията на индустриалния капитал в България? Какви са основните приоритети в дейността на асоциацията?

В АИКБ членуват над 950 големи и средни предприятия от реалния сектор (машиностроене, IT сектор, текстил, електротехника, хранително-вкусова промишленост, строителство, туризъм и др.) с персонал около 190 хил. души общо, както и 10 браншови камари, 40 холдингови структури в т.ч. и повечето публични компании у нас. Като представителна общност на емитентите у нас и член на UNIQUE (Съюз на публичните компании в Европа) Асоциацията провежда политика за развитие на капиталовите пазари и подобряване на корпоративното управление чрез усъвършенстване на правната рамка, насърчаване на доброволното изпълнение, интеграция на фондовата ни борса и др. Важни приоритети за нас подобряването на бизнес-средата чрез ограничаването на държавната намеса, свиването на сивия сектор, намаляване на данъчно-осигурителната тежест, развитие на инфраструктурата. Асоциацията провежда политика за насърчаване на инвестициите и иновациите. Нови предизвикателства са недостигът на човешки ресурси за реалния сектор и потребността от регулирана имиграция, както и готовността на бизнеса и администрацията за ефективно оползотворяване на еврофондовете. Съвсем нов приоритет е подпомагане и координиране участието на българския бизнес при разработване на относимото към дейността му законодателство в ЕС.

Как според Вас ще се отрази продажбата на държавния дял на БФБ-София върху публичните компании? Кой е най-удачният партньор?

Изминалата 2006 година бе изключително добра за регулирания пазар на ценни книжа в България. Този факт, повлиян и от присъединяването на България към Европейския съюз, постави на дневен ред въпроса за интеграцията на българската фондова борса, включително и приватизация на държавния пакет. Освен като развиващ се пазар с добри и ясни перспективи, България привлича интереса на чуждите борси и борсови обединения с въведения 10% корпоративен данък и нулевата ставка върху капиталовите печалби. Пазарната капитализация на БФБ – София е над 18 млрд. лв., което представлява 39% от брутния вътрешен продукт за 2006 година.

Независимо от бурното развитие през последните години, българският капиталов пазар все още остава малък и не особено атрактивен за големите инвеститори. Интеграцията на Българска фондова борса с голяма чужда борса несъмнено ще се отрази позитивно върху пазара. Много е важно обаче до какво ще доведе тази интеграция, тъй като до момента в Европа съществуват както добри, така и лоши примери за обединявания на пазари. Затова трябва да се прецени кой е най-подходящият партньор за Българска фондова борса. При продажбата на държавния дял трябва да се търси не просто най-добрата цена, а привличане на стратегически партньор, който да развие постигнатите досега успехи.

Най-успешният вариант за интегриране ще бъде този, при който пазар ще остане тук, а новият собственик ще подпомогне борсата основно с нови технологии и ноу-хау, ще осигури по-добра видимост на българския капиталов пазар пред чуждите инвеститори, а в резултат на това – по-евтин и технически обезпечен трансфер на капитали към нашия и съответно към чуждите пазари.

Независимо от възможните варианти по процедурата за продажба на държавния дял, инвестиционната общност в България очаква да бъдат избрани такива критерии за избор на кандидат, които да осигурят най-добри предимства за пазара в дългосрочен план: собствени платформи за търговия с акции и за търговия с деривати; лесен достъп от чужбина (роуминг ефект); пазарна капитализация – минимум 500 млрд. евро и годишен оборот – минимум 500 млрд. евро; членове на кандидатите да са поне 10 от 20-те най-големите инвестиционни банки в света; кандидатите да представят дългосрочен план и стратегия за развитие на БФБ, с който да се гарантира самостоятелното развитие на пазара в София (да се избегне ефекта при продажбата на Лисабонската борса); кандидатите да гарантират повишаване ликвидността и поевтиняване на услугите на местния пазар; създаване на ефективен клиринг и управление на риска.

*Васил Велев (47) е завършил факултета по автоматика на Техническия университет в София. Изпълнителен директор е на Стара планина холд АД от 1999 година. Член на управителните органи на редица търговски дружества, сред които са “М+С – 97” АД, “Унитраф” АД, “Интерфининвест” АД, “Бик холд” ООД, “Гарант 5” ООД и „Велев инвест” ЕООД. Председател е на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.