Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.


Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават. Пчеларите пък отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.


Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.