Населението на България в най-производителната си сила между 35-39 години и тези под тях в трудова възраст засега са силна кохорта. Така че предлагането на труд в средносрочен план едва ли ще срещне затруднения.

Не е изключен обаче рязък обрат в дългосрочен план, коментира Даниел Грос, директор на Центъра за Европейски политически изследвания, на проведената вчера годишна среща между бизнеса и правителството.

“Какво научават младите в училищна възраст”, бе въпросът, който постави Грос, във връзка с качеството на бъдещата работна сила. Според него в образователната ни система днес се наблюдават две тенденции.

Броят на записани ученици е висок, но въпросът е кой се образова и какво е качеството на образователната система, посочи той. Според негови данни участието на малцинствените групи в училищата е ограничено, като едва 2% от ромския и турски етнос следват във ВУЗ. За разлика от тях при българското население процентът е 37 на сто.

В бъдеще това ще изиграе лоша шега, защото ще се покачи степента на малцинствените групи, които няма да участват активно в икономическия цикъл на България, защото ще са необразовани.

Отрицателна е и тенденцията в качеството на образованието, каза Грос. Според данни от международно изследване за качеството на образованието в сферите на математиката и естествените науки негативната тенденция се задълбочава през годините, като България попада под средното ниво на Малта, Литва, Естония.

Би било добре да се замислите над въпроса “Какво се случва?”, посъветва Даниел Грос.

В заключение той обобщи, че в средносрочен план развитието и икономическият растеж на България ще продължи, но основните предизвикателства са надвиснали с пълна сила, като например какво ще се случи когато преките чуждестранни инвестиции намалеят, когато индустриалният капитал на страната е ограничен.