Българският малък бизнес страда от раздвоение на личността. От една страна предприемачите са въодушевени от кредитите, които европейските банки отпускат, а от друга - за заемите трябва да се плащат много високи лихви. Това пише днес руският вестник "Московский комсомолец" в обширен материал, подписан от Лилия
Камишева.

От една страна има мечти за равноправно членство в Европейския съюз, а от друга - заради въвеждането на визов режим туристическият отрасъл търпи загуби.

Бъдещето на българския малък бизнес след разширяването на границите на ЕС и получаването на излаз на Черно море би могла да предскаже само Ванга, допълва авторката на материала на "Московский комсомолец".

България е страна на малкия бизнес, но с малка буква. В страната действат над 200 000 предприятия, а от тях 91 на сто са микропредприятия с персонал до 5-10 души и индивидуални предприемачи. Руският и българският малък бизнес имат много общи черти. Например, фиктивни малки предприятия (такива, които хората наричат подставени или паравани). До една трета от малките български фирми се разкриват не, за да се прави бизнес, а за пране на "черни" пари, за легализация на доходи, пренасочване на финансови потоци в страни от ЕС.

Има още една обща черта на малките предприятия в Русия и България и това е търговският уклон. Очевидно всички братя славяни обичат да продават, а не да произвеждат, да сеят и жънат. В преработвателната промишленост са заети само 12 на сто от българските малки фирми, а в селското стопанство още по-малко - 9.7 на сто.

Любовта към търговията възникна у българските бизнесмени на празно място - те нямат пари да развиват някой друг по-сериозен сегмент. Основният проблем на предприемачеството е хроничният недостиг на финансови средства. Банките нямат доверие на местния бизнес и затова избягват да отпускат кредити за развитие и разширяване на производството, отбелязва "Московский комсомолец".

Чужденците пък, тъкмо обратното, оказват на българските компании всестранна подкрепа. За покупка на сграда, оборудване, транспортни средства, плащане на лиценз и патенти, за попълване на оборотния капитал могат да се получат пари от Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и от многобройните представителства на европейски търговски банки, посочва в материала си Камишева.

В комунистическото си минало България се славеше със свои хранителни продукти, зеленчукови консерви, лекарства, козметика и парфюмерия и с изделията на леката промишленост. Културата на производство на стоките за широко потребление се е запазила и днес. Нещо повече, преди 10 години българските бизнесмени започнаха да покоряват Америка. Особено големи успехи имаха онези, които заложиха на текстила: производството на тъкани и готово облекло. Качеството на българските стоки е доста по-високо, отколкото на китайските и турските, а дизайнерският им елемент е много по-стойностен, отбелязва руското издание.

Българското правителство, заслепено от златните звезди на ЕС, въведе визов режим за влизащите на територията на страната. Туристите от европейските страни не се увеличиха след тази мярка, но пък гостите от Сърбия, Македония и, разбира се, Русия в българските хотели, малките крайбрежни кафета, златарските магазини и бутиците намаляха. А самите българи признават, че руските туристи са доста по-щедри от "стиснатите" европейци.

В България почиват главно пенсионери и хора с ниски доходи от Европа, а от Русия винаги пристигат туристи с дебели портфейли, твърди Лилия Камишева в заключение на статията си в "Московский комсомолец".