„Към 2008 г. България е една от най-бедните и изостанали икономики в Европейския съюз. Визията на българското правителство е до 2015 г. страната ни да стане конкурентоспособна страна членка с високи доходи и качество на живот. За постигането на тази цел на България са необходими множество смели иновации – свежи идеи с ясна пазарна и социална стойност“.

Така започва уводът на доклада Иновации.бг 2008 на фондация „Приложни изследвания и комуникации“. В него още се посочва, че страната все още няма ясна визия за своето иновационно развитие и че през следващите 2-3 години правителството трябва да реши дали ще включи страната в глобалната иновационна икономика или ще предпочете бавния, но по-стабилен път „на буксир“.

Докладът анализира състоянието и възможностите за развитие на националната иновационна система на базата на пет групи показатели – съвкупен иновационен продукт, предприемачество и иновационни мрежи, инвестиции и финансиране на иновациите, човешки капитал за иновации, информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Прегледът на посочените показатели е на базата на достъпните към началото на 2008 г. сравнителни данни от Евростат за България и за останалите страни членки на ЕС.

Съвкупният иновационен продукт се изразява в нововъведените продукти и услуги, създадените нови технологии и направените нови научни открития. Той се състои и е резултат от взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на
страната.

По данни на четвъртото Иновационно проучване на ЕС за периода 2002-2004 г., оповестено през 2007 г., делът на иновационните фирми в България е 16% от всички предприятия в промишлеността и услугите, като по този показател страната заема последно място в ЕС-27. За справка, делът на иновативните компании в съюза е 40% средно за разглеждания период.

Спрямо най-добре развиващите се СЦИЕ – Унгария и Чехия, в България големите, както и МСП, имат почти два пъти по-ниска иновационна активност, а спрямо две от най-иновативните икономики в Европа – Германия и Финландия, разликата е почти трикратна, се казва в доклада.

Като причини в дисбаланса от фондацията „Приложни изследвания и комуникации“ посочват наследения нискотехнологичен профил на българската икономика и липсата на подходящ климат, който да стимулира иновативността на компаниите.

Анализ на иновативните предприятия в страната и ЕС-27 показва, че относително най-иновативни са секторите компютърни технологии, НИРД, инженерни и консултантски дейности и финансовото посредничество.

Докладът показва и динамиката на износа на високотехнологични продукти като дял от общия износ на България и останалите 26 страни членки на ЕС. По този показател страната е на едно от последните места в Европа, заедно с Румъния, което разкрива нискотехнологичния профил на икономиката ни. През 1999 г. процентът е бил 1.71% от общия износ, през 2000 г. става 1.64 на сто. В последствие започва да се покачва, като достига 3.34% през 2006 г.

За сравнение, делът на износа на иновативни продукти в общия износ на ЕС тогава е бил над 15%, а в Унгария надвишава 20%.

България изостава и по отношение на броя на заявени и издадени патенти в пъти спрямо водещите икономики в новите страни членки на ЕС – Словения, Чехия, Унгария и Естония. Според доклада слабите технологични възможности на българските предприятия означават ограничен иновационен потенциал за абсорбиране и копиране на иновациите, навлизащи отвън чрез вноса и преките чуждестранни инвестиции. За периода 2001-2006 г. в националното патентно ведомство броят на заявките за патентна защита е около 200 на година. Заявките от българи в американското патентно ведомство от 11 броя на година за 1995-2003 г. нарастват на 72 от 2004–2006 г.

По отношение на научния труд в документа се посочва, че тенденцията за намаляване на броя на научните публикации на страната след 1994 г. се пречупва, като през последните години има известно преодоляване. Една от причините за това е участието на България в рамковите програми на ЕС и подобрената структура на международното сътрудничество на българските учени. Над половината от публикациите са на учени от БАН, се казва в доклада.

По отношение на научния труд е налице устойчива активност на публикациите със силно изразена международна ориентация в математическите, физическите и химическите науки. Въпреки това се изтъква, че тези предимства не водят до подобряване на технологичната или иновационна конкурентноспособност на българските предприятия.