Значителното понижение на индексите у нас явно подплаши инвеститорите, които вече напълно не се влияят от движението на световните борсови индекси. Вчера щатските индекси приключиха с повишения от по над 3%, като значителен ръст регистрираха и азиатските.

Това обаче, явно не успя да впечатли родните инвеститори и напълно естествено подбужда въпроса защо и къде са парите. Отговорът явно не е толкова прост и не опира само до желание да се инвестира на борсата.

Явно свободните на пазара капитали са заели изчаквателна позиция, за да видят от една страна как ще се развие ситуацията на международните пазари в един по-средносрочен план, както и какви ще са резултатите на компаниите за първото тримесечие. Слабата обвързаност на индексите у нас с регионалните и световните борси е друг негатив за борсата у нас.

Тя може да създаде един времеви лаг за позитивна реакция, като от друга страна все повече убеждава чуждестранните инвеститори, които са и един от ключовите фактори на пазара, да не избързват с решението си да се завърнат на БФБ.

При един по-продължителен ръст на световните пазари обаче, това е възможно да се промени. В момента с пълна сила действа поговорката "една птичка пролет не прави", в случая интерпретирано като един ден на повишение на световните пазари не предопределя средносрочното им движение.

При по-продължително повишение на борсовите индекси е доста вероятно да станем свидетели и на последващо завръщане на международните инвеститори, първоначално на спекулативно ориентирани.

За една по-трайна промяна на негативния тренд обаче, явно ще е нужно нещо по-фундаментално, каквито би могло да се окажат корпоративните резултати за първите три месеца на годината. За съжаление обаче, те ще стартират едва след месец, а движението на индексите дотогава е доста възможно да е в относително тесен рейндж и без ясна посока.

Като друга причина за слабата реакция, която се изрази в спад вчера, на фона на повишението на регионалните индекси и минимално повишение днес, след един бум на международните пазари, може да се посочи продължаващото изтегляне на средства от фондовете, както и тенденцията на закриване на част от заемните средства, ползвани от инвеститорите.

Не по своя воля голяма част от родните инвеститори, поели риска да инвестират взети на заем средства, са принудени да продават и да закриват част от своите репа, поради изисквания да внесат допълнителни обезпечения от финансовите институции.

Периодът на понижение, така да се каже, "изяде" голяма част от свободните средства на фондовете, а тегленията на гражданите, съчетани с липса на приток на свежи средства, принудиха част от взаимните колективни схеми да заемат изчаквателна позиция и дори да закриват позиции, без да желаят това.