Здравейте, скъпоценни! Отново е неделя, отново настъпи моят час, но този път нещата няма да са както преди! Този път няма да ви водя никъде... Всъщност, ще ви заведа, но няма да е същото, по-хубаво ще бъде!

Тази седмица съм подготвила нещо, което е приятно, полезно и на всичкото отгоре супер интересно! Виждате ли как отновио поетът в мен се обади и започнах да пиша в рими.

Добре, спирам да ви държа под напрежение. Днес ще ви разкажа за едно старо светилище, за което се предполага, че е било светилището на Дионис. Не знам дали знаете, но аз ще ви кажа, че Дионис е един от главните богове в гръцкия пантеон. Някога ви бях споменавала за него във връзка с един хотел на име „Бакхус”, защото латинското наименование на Дионис е именно това. Той е богът на виното и на веселието.



Е, как сега да не отворите бутилка червено вино и да не налеете малко „огън” в кръвта си, пък аз ще ви разказвам за светилището на Дионис. Ако никога не сте го чували, то е време да идете и да го видите! Перперикон е едно уникално място, не само за ценителите на историята и древните култури. Това място е просто уникално и това мога да ви го кажа от личен опит, защото именно миналото лято бях там и наистина се влюбих. Толкова много красота, която напомня за едно отминало време, за което сме чели по книгите и сме гледали по филмите. Наистина уникално!

И сега, за да ви стане малко по-ясно, ако не сте го виждали, ето малко историчеки факти. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на ХІХ в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността.



Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.



Археологическият комплекс се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
-Мощна крепостна стена.
-Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
-Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м.
-Северно и южно предградие - представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Това описание е достатъчно, за да привлече вниманието ви, а останалото трябва просто да се види, за да усетите истинската красота, бълваша от това място.

Знаете ли кое е най-странното и същевремнно най-удивителното нещо, което изпитах в момента, в който се качих там. В първия миг си помислих: „Та аз съм стъпила в светилището на бог Дионис!”, наистина изумително! След това се опитах да сляза на земята и да си представя как би изглеждало цялото това нещо като един обикновен римски град. Представих си как по стълбите се изкачват и злизат хора, как в гробниците почиват останките на техни близки, как в обществните бани се чува весела глъч, майки къпят децата си и приказват за това и онова. Опитах се да си го представя като един обикновен град, какъвто за нас днес е всеки един български град.

Обаче... не се получи. Защото колкото и да се опитвах, няма как всичко наоколо да ти позволи да забравиш за миг къде точно се намираш. Усещането е... незабравимо! Сякаш наистина усещаш, че си стъпил в някакво светилище. За момент си представих една картина от „Quo Vadis”, книга, която си струва да прочетете, ако все още не сте.



Онези обширни римски бани, където хората се влюбват и разлюбват, където обсъждат житейските си проблеми или трепетите и вълненията си, онези светилища на боговете, където се правят най-различни жертвопринушения и се празнуват различни дни на този или онзи бог... И всичко това е толкова вълнуващо, когато знаеш, че се намираш почти на едно такова място – Перперикон. Закотвен високо някъде на онзи величествен хълм, сякаш целия свят е в краката ти... Няма човек, на когото това нещо да не успее да му въздейства, повярвайте ми!

И понеже вече думите ми избледняват, защото се породиха онези стари чувства от изживяното тогава, мисля да спра дотук и да ви оставя малко време, да допиете чашата червено вино, да се усмихнете и да намерите начин възможно най-скоро да посетите това място. Не просто защото е един от стоте исторически обекта в България, ами защото онова, което ще усетите, отивайки на Перперикон, не можете да го почувствате никъде другаде!

И не забравяйте една мисъл, в която се крие много мъдрост, стига да успеете да я уловите....

„Ако някой ти каже, че няма нищо по-хубаво от изгрева, то той никога не е танцувал под дъжда...”