Следващият президент на САЩ най-вероятно ще има безпрецедентната възможност да назначи мнозинство в борда на управителите на Федералния резерв веднага след като встъпи длъжност, информира CNNMоney.com.

Това могат да се окажат изключително важни решения, като се има предвид лошото състояние на щатската икономика и фактът, че централната банка на САЩ най-вероятно ще придобие по-голямо регулаторно влияние над финансовия сектор на страната в следващите няколко години.

Очаква се новият президент да има право да назначи хора на четири овакантени длъжности във ФЕД, след като встъпи в длъжност. Фредерик Мишкин обяви на 28 май, че напуска борда на управителите на банката в края на лятото. Други два поста на управители са вакантни от миналата година, а управителят Рандъл Крознер запази поста си, въпреки че мандатът му изтече на 31 януари.

Не се очаква обаче нови членове да се присъединят към ФЕД тази година, след като председателят на сенатския банков комитет Крис Дод не позволи потвърждение на нов мандат за Крознер, както и двете кандидатури, издигнати от президента Джордж Буш за останалите свободни позиции, да бъдат подложени на гласуване.

И така, как би се различавал Федералният резерв, съставен от служители, назначени от вероятния кандидат-президент от Републиканската партия Джон Макейн, от централна банка, в която ръководните длъжности се изпълняват от хора, назначени от най-вероятния кандидат за президент от Демократическата партия Барак Обама?

Икономическите съветници от щабовете на двамата най-вероятни кандидат-президенти не коментират въпроси, свързани с ФЕД, но самите кандидати са говорили за различна регулаторна философия за банките и брокерските къщи.

В първата си голяма реч за кризата на жилищния пазар през март Макейн обяви, че вярва, че едно от решенията на кредитните проблеми е “насърчаването на увеличението на средствата на финансовите институции посредством премахването на регулаторните, счетоводните и данъчните пречки пред набирането на капитал”.

В същото време Обама посочи провала на регулаторния надзор като основна причина за срива на жилищния и ипотечния пазар. Кандидат-президентът от Демократическата партия обяви през май в Лас Вегас, че ще бъде по-строг в прилагането на мерки и ще увеличава наказанията за кредиторите, които нарушават правилата.

Въпреки разликите в риториката, някои експерти не са толкова убедени, че Обама ще назначи значително по-дейни служители във ФЕД от Макейн.

За повечето американци най-голямата роля на ФЕД е тази да определя основния краткосрочен лихвен процент, който влияе върху това какви лихви потребителите и компаниите плащат за различните видове заеми.

Ако вярвате в общоприетата политическа мъдрост, може би смятате, че Обама е по-склонен от Макейн да назначи служители, които са склонни да намаляват лихвените проценти като начин за справяне с нарастващата безработица.

Един от рисковете на по-ниската лихва обаче е по-слабият долар и по-високите цени на суровините. А пренебрегването на инфлацията може да се окаже огромна политическа грешка. Само попитайте бившия президент Джими Картър.

Въпреки всичко, повечето наблюдатели смятат, че каквито и да са новоназначените членове на борда на управители на ФЕД, е по-вероятно те да се ръководят от председателя на резерва Бен Бернанке по отношение на увеличението на лихвите, отколкото от президента, който ги е назначил. Решенията за лихвения процент обикновено са повлияни много повече от постоянно променящите се икономически условия, отколкото от политиката.

Мандатът на Бернанке като председател на ФЕД изтича на 31 януари 2010 г. - година след встъпването в длъжност на новия президент.