„Обмисляме варианта да предявим иск срещу молителя по случая с Арома АД,“ заяви Илия Колев, заместник изпълнителен директор на Софарма АД за Profit.bg. Това се случи на провелата се по-рано днес кръгла маса на тема „Съдебната власт - гарант за добра бизнес среда“. Организатори на дебата бяха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с изпълнителен директор Евгений Иванов.

Мярката, която обмислят от Софарма АД, е по повод запора на акциите на козметичната компания през миналата седмица от съда и забраната за търговията им на Българска фондова борса като обезпечителни мерки за бъдещи искове към Арома АД. Фармацевтичната компания притежава 6.01% от капитала на Арома АД, но се явява трето лице в спор между бивши съдружници.

„Възмущаваме се от акта по спирането от търговия на акциите на една публична компания. Това е лош сигнал, както към българските, така и към чуждите инвеститори на БФБ,“ каза още Илия Колев.

Кина Чугуркова, юрист в Боянов и Ко., коментира за Profit.bg, че според българското законодателство молителят носи отговорност при неудовлетворение на иска. За да се случи обаче, е необходимо да се предяви иск от засегната страна.

Според Иво Прокопиев, председател на КРИБ, възникналият проблем е фундаментален и той засяга базово право – правото на собственост.

„Днешният проблем (за съдебната власт като гарант за добра бизнес среда, б. а.) има много аспекти, но сред най-важните са начинът, по който съдът си върши работата и как човек може да разполага с частната си собственост. Тези аспекти пряко определят и икономическата среда,“ смята Иво Прокопиев. Той е на мнение, че политическият риск в страната е нараснал вместо намалял след пълноправното членство на България в ЕС.

Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на Карол АД и член на УС на БАЛИП, смята, че критиките на ЕК към България в частта за съдебната власт намериха отражение и върху капиталовия ни пазар.

„От БАЛИП считаме, че случаят с Арома АД е притеснителен и застрашава участниците на капиталовия пазар,“ посочи Ангел Рабаджийски, „От асоциацията сме готови да посочим в списък експерти, които да помогнат за намиране решението на бъдещи спорни въпроси около пазара, за да няма занапред подобни случаи.“ В становището на БАЛИП се казва, че занапред трябва да се търси диалог при решаването на подобни спорни казуси, като се потърси преди това и експертно мнение и оценка от БАЛИП, БАУД, АИКБ и други браншови организации.

Хаджийски засегна и друг проблем – този за професионалните умения на българските съдии при тълкуването на казуси, касаещи капиталовия пазар. Според него дори има нужда от специализирани съдилища.

Кина Чутуркова също засегна въпроса за подготовката на съдиите по материята на капиталовия пазар. „Въпросът е дали съдиите имат опит. Те трябва да се усъвършенстват и обучават постоянно, като съществуват подобни центрове,“ каза тя.

Георги Ганев от Центъра за либерални изследвания смята, че трябва да има сериозен контрол сред съдиите и когато един от тях направи грешка, да изпита неудобство от това.
На дискусията бяха посочени и някои от лошите практики у нас при обезпечителните мерки за бъдещи искове. Една от тях е липсата на гаранция, която да се внесе от молителя, друга е отправянето на много молби в различни съдилища, за да се подбере накрая най-изгодния за молителя вариант, на трето място бе посочено липсата на право на ответната страна от защита (какъвто е случаят с Астра Зенека, например, при които все още има запорирани сметки за милиони левове, а делото в арбитражния съд все още не е в ход), тълкуването на случаите и др.

Подобни лоши практики накараха някои от участниците в кръглата маса да заключат, че подобни мерки могат да се използват при изнудване на бизнес партньор и постигане на цели.

Сн.: Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ (снимка КРИБ)