Падащият износ и намаляващите разходи на европейските домакинства са причинили спад на икономиката на Еврозоната с 0.2% през второто тримесечие, посочиха изнесени днес данни на Евростат.

Високите цени на храните и горивата са допринесли за ограничаването на разходите на потребителите - един от основните двигатели на ръста на Стария континент.

Въпреки спада в цената на петрола през последните седмици, не са особено оптимистични очакванията за представянето на икономиката на Еврозоната и през настоящото трето тримесечие.

Спад регистрираха изнесените по-рано данни за бизнесклимата и потребителското доверие през лятото.

От Евростат занижиха прогнозирания ръст на 13-те икономики, ползващи еврото като официална валута, до 1.4% през настоящата година, в сравнение с изразените по-рано очаквания за повишение с 1.5%.

Продължаващата криза на ипотечните пазари и намаляващият износ са сред основните причини за това.

Въпреки че икономиката на Еврозоната може да избегне официална рецесия, ръстът й през следващата година се очаква да се забави в границите на около 1%, сочат мнения на анализатори от водещи европейски банки.

Отрицателният ръст в размер на 0.5% на най-голямата европейска икономика – немската, бе първият такъв от близо четири години насам.

Високата инфлация в Еврозоната в момента е сред най-големите проблеми на икономиката, тъй като намалява разходите на домакинствата - основният двигател на растежа.

Работниците, изправени пред високи цени на енергийните суровини и храните, търсят повишение на своите заплати, което кара ЕЦБ да се опасява от спирала на инфлацията.

Слабото представяне на европейските икономики пък усложнява действията на централната банка в борбата й срещу инфлацията, като изисква коренно противоположна парична политика.