Ще е прибързано да се очертае системата на международни отношения, която ще произлезе от финансовата криза. Но не е рано да се запитаме какви ще са геополитическите й последици. Две вече са ясни. Първо, очевадна истина е да се каже, че вече нищо няма да е като преди, пише в анализ френският "Монд".

Дори излизането от кризата да настъпи скоро - което е съмнително - идеологическите, политическите и икономическите баланси пак ще бъдат дълбоко променени от нея. После, кризата ще ускори започналия много преди нея относителен упадък на САЩ в полза на Азия.

Все пак не трябва да се преувеличава тази тенденция. 15 години след кризата от 1929 г. САЩ се наложиха като големите победители във Втората световна война. Те дълго време ще останат първата икономическа сила в света. Това, че доверието към тях навсякъде пострада, не се дължи на финансовите трудности, а е следствие от политиката на Джордж Буш.

Следващият президент, независимо дали ще се казва Барак Обама или Джон Маккейн, ще разполага с достатъчно козове да промени тенденцията. В ръководен от баланса на силите световен ред упадъкът на една сила може да е от полза за други. В глобализирана система взаимозависимостта разпределя поравно както загубите, така и печалбите.

Може и да е нормално руснаците да изразяват шумно задоволството си от западните неволи, сякаш те самите не са засегнати от борсовия спад и понижаването на цените на единственото им богатство - суровините. Китайците обаче са по-големи реалисти и коментарите им са по-предпазливи. След като изиграха картата на интегрирането в глобалната икономика, те с право се тревожат от верижните реакции.

Тази сдържаност не значи, че ще се откажат да подобрят преговорните си позиции. Обаче след началото на финансовата криза, както и преди нея, те нямат интерес да опитат да променят в дълбочина правилата на една игра, от която широко се възползват. За тях печалбата може да е преди всичко политико-идеологическа. Те няма да се поколебаят да възхваляват пред онези, които едно време наричахме държавите от Третия свят, предимствата на авторитарния капитализъм пред либералния капитализъм.

Европа пък открива наново, че историята е нещо трагично. Тя вече узна това с балканските войни от 90-те години, но проявява склонност да забравя. Руско-грузинската война подейства като припомнящо ужилване. Европа преживява и забавяне на политическата интеграция спрямо икономическата.

Трябваше ден след ден ситуацията да става все по-критична, за да приемат големите държави общата стратегия, която допреди това отказваха в името на ограничената концепция за националните интереси, която бе пометена от борсовата буря. Породеното от тази криза завръщане на държавната намеса може да има две противоположни последици - или европейците се капсулират в измамната сигурност на национализма и протекционизма, или, което е желателно, организират на ниво ЕС някаква роля за държавната власт. И в двата случая това ще е скъсване с политиката от последните години.

Приключва пауза, която продължи близо двадесет години. Падането на Берлинската стена и разпадането на комунистическия блок отвориха пътя за благоприятна глобализация. Поне в перспектива. Тя не бе объркана от най-критичните си противници, а от вътрешните си критици и надменността на САЩ, лишени от партньори от техния ранг. Преди да се огъне пред нея Буш беше обещал "скромна" Америка. Приемникът му няма да има друг избор.

Източник: БНР