Делът на държавния дълг на страните от ЕС спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) се повишава до 81,8% в края на първото тримесечие на 2025 г. спрямо 81% в края на четвъртото тримесечие на 2024 г.

Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й, събщава БТА. В еврозоната показателят е 88% спрямо 87,4% през последното тримесечие на миналата година.

Делът на държавния дълг спрямо БВП по отношение на първото тримесечие на 2024 г. се повишава, както в ЕС (от 81,2% до 81,8%), така и в еврозоната (от 87,8% до 88%).

В края на първото тримесечие на 2025 г. общият държавен дълг се състои от 83,6% дългови ценни книжа в ЕС и 84,2% в еврозоната, 13,9% заеми в ЕС и 13,3% в еврозоната, както и 2,5% налична валута и депозити в ЕС и 2,6% в еврозоната.

В края на първото тримесечие на 2025 г. най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) сред страните от ЕС е отчетено в България (23,9%), Естония (24,1%), Люксембург (26,1%) и Дания (29,9%).

Най-високо съотношение - държавен дълг към БВП за първото тримесечие на 2025 г. е регистрирано в Гърция (152,5%), Италия (137,9%), Франция (114,1 %), Белгия (106,8%) и Испания (103,5%).

Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. 16 страни членки са регистрирали ръст на държавния дълг към БВП в края на първото тримесечие на 2025 г.. 10 са отчели спад, а показателят остава без промяна в Чехия.

Най-голям спад в съотношението е регистриран в Ирландия (-3,7%), Латвия (-1,2%) и Гърция (-1,1%), а най-голям ръст е отчетен в Австрия и Словакия (3,5% и в двете страни), Словения (2,9 %), Италия (2,5%), Литва (2,4 %), Полша (2,2%) и Белгия (2,1%). В България е регистриран спад в съотношението от 0,2%.

Размерът на дълга се увеличава с 3,806 млрд. евро или с 8,5% на годишна база

БНБ: Брутният външен дълг на България достига 48,6 млрд. евро към края на март

Спрямо първото тримесечие на 2024 г. 13 страни членки са регистрирали ръст на дълга спрямо БВП в края на първото тримесечие на 2025 г. , 12 страни членки са отчели спад, а показателят остава без промяна в Словения и Естония.

Най-голям спад в съотношението се наблюдава в Гърция (-9,3%), Кипър (-8,2%), Ирландия (-6,1%), Хърватия (-3,6%), Дания (-3,2%), Испания (-2,8%) и Португалия (-2,7%). За сметка на това Полша (с 6,1%), Финландия (5,1%), Австрия и Румъния (4,1%), Франция (3,6%), Италия (2,9%), Словакия (2,6%)и Швеция (2%) регистрират най-голямо увеличение. В България е отчетен ръст от 1,5% за същия период.