Изборният ден, както винаги, е изпълнен с опасности, пише в момента, когато американците избират своя президент, Ан Епълбаум от Вашингтон пост. Пазете се от изкушенията на проучванията на общественото мнение, които могат да бъдат доста заблуждаващи; пазете се от даже по-силната привлекателност на анкетите "екзит пол", които твърде често грешат, съветва тя.

Пазете се от твърде ранните коментари, от твърде прибързаните преценки; и най-вече - пазете се от обнадеждаващите и уверяващи клишета, които ще циркулират днес и утре, вдъхвайки фалшиво успокоение, както на победителите, така и на губещите.

Ето някои от най-опасните.

Първо, известно време извън властта ще бъде от полза за Републиканската партия. Но не непременно. Републиканците, които се успокояват с този довод, е добре да си спомнят примера на британската Консервативна партия, която беше изхвърлена от властта от Тони Блеър през 1997 г. и не можа да се съвземе през следващите десет години.

Освободени от отнемащата време управленска дейност, торите имаха повече време, за да спорят помежду си за основните принципи и да се разделят на враждуващи фракции. В резултат на което те издигаха един след друг неизбираеми кандидати и оставаха извън властта.

Второ, властта ще направи Демократическата партия по-разумна и отговорна. Историята и тук показва нещо различно: след като в продължение на десетилетия бяха в опозиция, през 1994 г. републиканците взеха надмощие в Камарата на представителите и гласуваха за реформиране на Конграса.

За известно време те правиха опити. След това се отказаха. Ако не друго, то поне се оказа, че следващите Конгреси, доминирани от републиканците, харчат повече и са по-големи потребители на държавни средства от тези преди тях. И още нещо: настоящият Конгрес, доминиран от демократите, засега не е по-различен.

Трето, Конгресът и Белият дом ще функционират по-ефективно, ако са под контрола на една партия. Това очевидно не винаги е така, както може да потвърди и Бил Клинтън. Както гласи едно друго клише: властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.

Когато не е налице нуждата от постигане на междупартийни договорки, изкушението за вземане на лоши решения е голямо. Освен това, ако и когато президентът стане непопулярен, Конгресът има стимул да не се съгласява с него, независимо от коя партия е той - и обратно.

Четвърто, ако Барак Обама победи, положението ни в света ще се подобри незабавно само защото той е "различен". Сигурен съм, че ще има кратък момент на шок и изненада, когато останалият свят научи, че едно от най-съкровените му убеждения - "независимо от всичко, американците непременно са по-големи расисти от нас" - е невярно.

Ще има и голяма радост от това, че омразната администрация на Буш си тръгва. Но нещата бързо ще си дойдат на мястото, когато чужденците, наред с американските избиратели, разберат, че президентът на САЩ не е толкова могъщ, колкото си мислят, не може да промени всичко на мига, а някои неща въобще няма да е в състояние да промени.

Обама, като президент, не би могъл да спре въоръжените действия в Ирак и Афганистан, нито да подобри състоянието на фондовите борси, нито да спре рецесията веднага. А това ще бъде разочарованието само в краткосрочен план.

В дългосрочна перспектива, както чужденците, така и американските избиратели, ще разберат също, че Америка няма намерение да се откаже от глобалния капитализъм и да започне "преразпределение" на националните богатства към другите. Особено разочаровани ще бъдат кенийците.

Пето, след изборите най-после ще можем да спрем да говорим за политика. Не е така! Боя се, че този безкраен политически сезон няма да свърши толкова бързо.

Ако Обама спечели, всеки един от първите му ходове ще предизвика дебати: той ще бъде не само първият чернокож президент, първият президент след епохата на "бейби бум"-а и първият президент демократ от осем години, но и първият демократ, заемащ поста след 11 септември, което значи, че всичките му първоначални решения по въпросите на сигурността ще бъдат решаващи.

Ако обаче Джон Маккей спечели, това ще дискредитира социологическите агенции в САЩ, като цяло, наред с цялата гилдия политически коментатори в Америка, както отбелязва Джон Дикерсън от сп. "Слейт".

Независимо кой ще спечели, ще бъдат нужни седмици, за да се прецени кой ще влезе в Конгреса и кой ще излезе от него, кой какъв пост ще заеме в Белия дом след Буш и какво ще означава всичко това.

А както отбелязва бившият ми колега Джаксън Дийл, новият президент много бързо ще бъде подложен на проверка - ако не от Ирак, то тогава от Иран, ако не от Северна Корея, то тогава от Сирия.

Поне от тази гледна точка Джо Байдън е прав. Уви, за тези, на които светът им харесваше повече, когато по телевизията не даваха нищо друго освен Парис Хилтън, можем да кажем: Нищо не е свършило, докато не свърши, а дори и тогава то не е свършило - поне не задълго.

Източник: БНР