Към момента в България съществуват само две сгради с висока степен на енергийна ефективност. Това е сградата на Rehau край София, изградена изцяло от енерговъзобновяеми източници, и американското посолство.

Българската компания с английско участие - Winslow Developments, също планира да използва елементи на пасивното строителство в два от новите си проекти. Единият е в Градоман - Мало Бучино и ще представлява жилищен комплекс с контролиран достъп, разположен в подножието на Люлин планина. Вторият е в село Баня. Той е собственост на британския фонд Люиз Чарлз. Инвестициите в двата проекта ще надхвърлят 400 млн. лв.

Най-високата категория нискоенергийна сграда е така наречената пасивна къща. Тя поддържа постоянен микроклимат без активна отоплителна или охладителна система, при ниска консумация на енергия. Терминът "пасивна къща" означава нулева нетна консумация на енергия, тоест сграда, която генерира толкова енергия, колкото й е необходима, за да покрие собствените си енергийни нужди на годишна база. Това се постига чрез адекватна термо и влаго изолация, ориентация на сградата на юг, остъкляване предимно на южната и източната фасада, използване на енергия на възобновяеми енергийни източници. Средното оскъпяване на строителните разходи при пасивните сгради е 2%.

Пасивните къщи са съвременно решение за борба с глобалното затопляне. Намаляват се нивата на изхвърлените количества въглероден двуокис в атмосферата. Сред основните им преимущества са икономия от разходите за отопление и климатизация със средно 85%, комфортна жизнена среда - постоянна температура на помещенията, липса на прах, алергени, шум, висока влажност, топлинни мостове, които предизвикват конденз през зимата, постоянен приток на свеж въздух. Голяма част от инвестицията се възвръща в рамките на 10-15 години - само от спестените разходи за отопление и климатизация, а вложените пари за изолация се приспадат от облагаемия доход.

За да бъде едно строителство определено като пасивно, изискването е разходите за енергия да не надвишават 15 kWh за година - това отговаря на около 1.5 л нафта/м² жилищна площ. Допълнителните енергийни потребности могат да се покриват с възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър и вода. За част от инвестициите при изграждане на такава къща, може да се кандидатства с проекти, които да се финансират от фондовете на ЕС.

Европейската комисия активно действа в посока налагането и разпространението на нискоенергийни сгради в държавите членки чрез прилагането на директиви и изготвянето на стратегии. В сила е и програмата Intelligent Energy Europe 2007-2013, за която са отпуснати 730 млн. евро. Редица организации работят по програмата и в България.