„Не се притеснявам много за България на фона на финансовата криза", това заяви професор Стив Ханке по време на Десетия икономически форум за Югоизточна Европа. Причина за това е валутният борд, който до голяма степен внася стабилност в икономиката на страната ни.

Въпреки това обаче известна нестабилност за икономиката на България и волатилност би могла да се внесе от факта, че търговските банки са с отрицателна нетна експозиция на активите си.

На фона на положителна такава през 2006 г., родните трезори са заемали средства от външни инвеститори, което е предопределило и отрицателна нетна експозиция на активите им в размер на 16%. Това е един процент, който трябва да буди внимание.

При всички положения обаче „партито, наблюдавано през последните години, свърши", коментира още Стив Ханке, на фона на глобалната криза.

Почти всичко, или над 90% от това, което се пише за кризата и за причините за нея, е невярно, според проф. Ханке.

За глобалната финансова криза вина изцяло има ФЕД. Три са основните причини и фактори, довели до кризата, като корените могат да се търсят в политиката на резерва още от 2003 г.

Първият критерий бе мониторингът, осъществяван от резерва. Изказване на Бернанке в края на 2002 г. за опасност от дефлация успя да убеди председателя на ФЕД тогава - Алън Грийнспан, да започне да провежда политика на наливане на огромни по размер средства за повишаване на ликвидността.

Напълно логично действие в тази насока за стимулиране на потреблението бе понижаването на лихвите и задържането им на едни рекордно ниски нива през следващите няколко години.

Това принуди инвеститорите да търсят по-висока доходност, като имаха достъп почти до неограничени по размер изключително евтини ресурси. Логично дойде и приемането на по-високи рискове в търсене на по-висока доходност.

Огромни по размер капитали бяха налети, включително и на развиващите се пазари, или така наречените „горещи пари". Нивата на ливъридж, ползвани от инвеститорите, достигнаха рекордно високи размери.

Втората насока бе фискалната политика на администрацията на Буш. Тя отново бе провеждана в посока на стимулиране на потреблението, както и към огромни по размер правителствени разходи. Това, от своя страна, допринесе за повишаването на бюджетния дефицит и дефицита по текущата сметка до едни ненормално високи нива.

Третата насока за достигане на кризата бе политиката на контролираните от правителството водещи ипотечни кредитори - Fannie Mae и Freddie Mac. Подкрепяни и насърчавани, те оперираха при нива на ливъридж от 1 към 60, което бе по-високо от това, включително и на инвестиционните банки, като, за сравнение, това на Bear Sterns бе при 1 към 35.

Една от поредните не особено добре обмислени стъпки от страна на правителството и ФЕД бе приемането на „спасителния план", който се очаква да струва около 2.2 трлн. долара, а не както първоначално се говореше, около 700 млн. долара.

Като цяло, в резултат на регулаторните действия, към момента се очаква натиск и преминаване към „деливъридж", което би се превело в по-нататъшни загуби за финансовите институции в световен мащаб и отписване на активи.

Какви са прогнозите на Ханке? Професорът очаква, „ако не се вършат глупости от правителството", на стабилизиране да станем свидетели към края на следващата или начало на 2010 г.