Икономиките на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отбелязват сериозен растеж през последните години, но настоящият световен икономически спад ще провери колко стабилни наистина са основите на този растеж, пише Business New Europe.

Напоследък Латвия и Естония, двете най-бързо растящи икономики в ЦИЕ през последното десетилетие, показаха колко бързо една бързорастяща икономика може да изпадне в рецесия. Може ли подобен сценарий да се очаква и в останалата част от региона?

Подобно развитие по-скоро няма да се случи, според анализатори на Erste Bank. В прибалтийските страни беше налице уникална смесица от три рискови фактора, което предразполага тези икономики към икономически спад - прегряване на икономиката за по-продължителен период, обвързаност на валутата и монетарна политика, която няма антициклична насоченост. Освен това тези страни имат и най-високо съотношение на краткосрочен външен дълг на икономиките си.

От друга страна структурата на външния дълг в останалите страни от ЦИЕ е много по-добра в сравнение с прибалтийските държави. Резервите в чуждестранна валута покриват целия крактосрочен външен дълг, който е по-малко от половината в сравнение с прибалтийските държави, като част от БВП. Централните банки в останалите страни от ЦИЕ взеха мерки срещу прекалено големия растеж, като затегнаха монетарните условия или въведоха рестриктивни мерки по отношение на ръста на кредитирането, за да избегнат „прегряване" в бъдеще.

От лятото на 2007 г. досега всички банки в ЦИЕ са увеличили лихвените си проценти, намалявайки икономическия растеж и контролирайки инфлацията. Цикълът на затягане на условията може би е към своя край, според анализаторите на Erste Bank. Централните банки в ЦИЕ може да започнат да намаляват лихвените си проценти като реакция на изменението на стойността на валутите и дезинфлацията. Централната банка на Чехия вече започна процеса намалявайки основната си лихва с 25 базисни пункта и вероятно ще направи още едно понижение през този месец.

Инвестициите почти сигурно ще намалеят през следващата година поради намаляващото външно търсене и по-високата цена на капитала. Банките ще бъдат по-селективни при кредитирането, което ще намали ръста на кредитите, особено в корпоративния сектор и тези в чужда валута.

Намаляващото доверие сред производителите и потребителите в еврозоната вещае задълбочаване на икономическия спад там и дори стагнация. Това не е добра новина за икономиките от ЦИЕ, чийто износ до голяма степен е насочен към страните от Западна Европа. Тези трудни времена обаче могат да ускорят процеса на преместване на производството от Западна Европа към ЦИЕ където цената на труда е далече под средната за Европа.

Средното ниво на икономически растеж в ЦИЕ се очаква да се забави до 4.3% през 2009 г., в сравнение с очакваните 5.4% за настоящата година. Така ръстът на БВП ще остане под очакваните нива докато нещата не се уталожат.

Най-големият риск за икономическия растеж в ЦИЕ в момента е вероятността от задълбочаване на икономическия спад в еврозоната, което ще намали външното търсене и ще отнеме между 0.2 и 0.5 процентни пункта от прогнозирания растеж в региона. Въпреки всичко растежът на икономиките в ЦИЕ ще остане много солиден, а опасността от рецесия изглежда доста далечна.

Прогноза за ръста на БВП в % Страна20072008*2009*2010* Чехия6,64,32,53,2Хърватия5,63,43,75Унгария1,121,63,5Полша 6,65,24,25,2Румъния6.08,365,8Сърбия7,56,877Словакия10,47,44,86,4Украйна7,66,665,5

* Финансова година

Данни: Евростат; Erste Group