Трудно е да се прави каквато и да била точна прогноза за ръста на БВП на България през 2009 г. в една несигурна обстановка, защото ще е погрешна. Около това мнение се обединиха старши икономистът на Институт "Отворено общество" Георги Ангелов и управляващият сътрудник в Industry Watch Лъчезар Богданов. От друга страна правителството заложи на ръст на БВП от 4.7% през 2009 г. От Българската стопанска камара настояват за промяна на прогнозата на 2%.

„Заради голямата несигурност е трудно да се посочи каквато и да била точна прогноза, защото ще е погрешна," каза Георги Ангелов - „България не е САЩ или друга голяма държава, която да е икономика сама за себе си. Икономиката ни е предимно експортно ориентирана, зависи и от чуждите инвестиции. В този ред на мисли, случващото се у нас се определя от случващото се в Европа, например, а там, както виждаме, също има голяма доза несигурност".

Според него всяка отделна прогноза ще бъде невярна и по-скоро трябва да се говори за ръст в граници. Като възможен рейндж Георги Ангелов посочи интервал от 0 - 4% ръст на БВП, като допълни, че големият интервал се дължи именно на несигурността. Той не изключи и възможността ръста да бъде под нулата или над четирите процента.

„Може би 2009 г. ще бъде една от най-несигурните години в последно време," каза Ангелов - „Правителството и отделни агенции прогнозират ръст от 4.7%, но нека не забравяме, че прогнозата е отпреди няколко месеца, когато не бе ясно доколко икономиката ни ще бъде засегната от кризата".

Според Лъчезар Богданов официалната прогноза от 4.7% е донякъде реалистична, като уточни, че в такава среда не е редно да се разсъждава на базата на една единствена цифра.

„Необходимо е да се разработят няколко сценария, в които да са заложени и съответните буфери. Сигурен съм, че министърът на финансите Пламен Орешарски има това предвид и е разработил отделни сценарии, но това е, което липсва при обсъждането на доклада за проектобюджета, липсва повече информация," смята Богданов.

От своя страна правителството заложи прогнозиран икономически растеж от 4.7% в законопроекта за Държавния бюджет през 2007 г.. Очакваните преки чуждестранни инвестиции са 5.3 млрд. евро. Предвидената инфлация в края на годината е 5.4 процента, а средната за периода - 6.7 на сто.

В проектобюджета са заложени пакет от мерки, целящи стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Държавата ще предложи създаването на държавна компания за изграждане на бизнеспаркове. Целта е да се гарантират условия за привличане на високопродуктивни инвестиции и за по-благоприятна бизнес среда, уведомиха наскоро от БТА.

Предвижда се възможност за осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес чрез увеличаване на капитала на Българска банка за развитие АД.

През 2009 г. не се предвижда промяна на политиката в областта на прякото данъчно облагане, като се очаква ниската данъчна тежест върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите да продължи да влияе благоприятно върху развитието на икономиката и др.

„Свидетели сме на безпрецедентна глобална криза във финансовата система и икономиката. За първи път напрежението в българската икономика е провокирано не от вътрешни, а от външни фактори. Сигналите, идващи от реалния сектор, силно влошената международна конюнктура и неопределеността в развитието на тези процеси изискват широко прилагане на антикризисни мерки от страна на българските институции," се казва в отвореното писмо на Българската стопанска камара (БСК) до НС и Министерски съвет.

В него се пише, че от БСК апелират към известни промени по Бюджет 2009, а именно корекция на ръста на БВП до 2 % (вместо предвидените 4.7%), инфлация в края на годината - 4.5 % (вместо 5.4%), дефицит по текущата сметка в порядъка от 24 - 26% от БВП (вместо предвидените 22.2%), на чуждестранните инвестиции до 4 млрд. евро (вместо предвидените 5.3 млрд. евро), разпределителната роля на бюджета да се намали от 40 на 38% от БВП, да се предвиди ниво на консолидираното бюджетно салдо в размер на 5 - 6% (вместо 3%), а максималното ниво на национални субсидии за нефинансови предприятия да е до 0.4% от БВП (вместо предвидените 0.6%).

Според Божидар Данев, председател на БСК, през последните години икономиката ни бележеше не лош растеж, „но никой не се опита да направи анализ на качеството на този растеж". „Качеството" на този растеж създаде условия за това българската икономика да е лесно уязвима към сътресения от външен характер," смята Данев, допълвайки, че ръстът в икономиката се дължи преди всичко на развитие на сектори със силно конюнктурен характер като пазара на недвижими имоти, финансовото посредничество, строителството и свързаните с него производства.

Индиректно, туризмът е също част от този противоречив растеж. Не трябва да се изключва и фактът, че основната част от чуждестранните инвестиции пряко и косвено бяха насочени именно към тези отрасли, анализира още Данев.

За това как и до колко кризата ще се отрази на ръста на икономиката ни в близко бъдеще според Георги Ангелов има пряко отношение поведението на българските политици.

„Навлизаме в предизборна година и ако популизмът и неблагоразумните харчове надделеят над благоразумната политика за противодействие на кризата, ефектът върху икономиката ни може да се окаже дори и най-неблагоприятният възможен," посочи Ангелов - „Има нещо друго. От 11 години насам не сме виждали политиците ни да действат в условия на криза, а когато сме ги виждали те са предприемали възможно най-недалновидните решения, избягвайки непопулярни реформи"

Според него управляващите знаят, че когато изберат популизма в неподходящ момент, те губят и то за много дълго време. „Нека само да си припомним, мнозинството, което имаха преди повече от десет години, а сега са на власт, съвместно с двама коалиционни партньора. Те знаят, че ако предизвикат поредната тежка криза, занапред вероятно ще им трябват не трима, а осем коалиционни партньора, за да влязат във властта," коментира още той.

Той смята, че именно страхът от подобен сценарий може да надделее и да подтикне управляващите към водене на по-реформаторска политика.

„Да ще има затруднения в отделни сектори, но като цяло икономиката ни ще продължи да се развива," каза в заключение Георги Ангелов.