Антикризисните действия и реакции на страните членки са много разнообразни и това произтича от факта, че между тях има големи различия в банковата система, в структурата на ръста на икономиката, валутната система, в бюджетната структура и др. Това каза Любомир Дацов, заместник министър на финансите на България, по време на семинара на тема „Промени в европейското законодателство в областта на финансовите услуги".

Според него действията на страните членки може да се разглеждат на два периода - преди и след Lehman Brothers. Всяка една страна предприе специфични мерки, но същевременно се наложиха и общоевропейски договорки.

„Като че ли най-общата мярка, която всички предприеха беше повишаването на нивото на гаранциите на депозитите в банките от 20 хил. евро на 50 хил. евро. Но и тук има големи различия между страните членки," коментира предприетите действия в ЕС.

Девет страни са приели гаранцията за 50 хил. евро - Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Швеция и България. Великобритания например гарантира депозитите до 50 хил. паунда.

Осем други страни, сред които Белгия, Кипър, Гърция, Дания, Литва, Холандия, Португалия и др., гарантират до 100 хил. евро, като Австрия, Германия, Словакия и Словения осигуряват 100% покритие на депозитите, посочи Дацов.

„Ситуацията с последните държави онагледява примера за „снежната топка". Германия отвори вратите за силни протекционистични действия, реакцията на Австрия не се забави, което доведе до реакциите на останалите две държави, да не изостават в законодателството в областта и да предотвратят изтичането на депозити към други държави членки", коментира заместник финансовият министър.

Освен мерките насочени към гаранция на депозити, отделни страни се насочиха да осигурят достатъчна ликвидност на междубанковите пазари, като най-често това става чрез държавни гаранции на междубанковите заеми или чрез изкупуване на ценни книги на банки с проблеми.

По информация на Любомир Дацов в Австрия, Белгия, Дания, Полша и Великобритания са разработени подобни мерки. В други страни са заделени средства чрез създаването на специален фонд или чрез осигуряване на правителствени депозити, които да се използват в случай на само крайна ликвидна нужда.

Португалия например е осигурила правителствени депозити в размер на 20 млрд. евро за банките. В Испания е създаден фонд до 50 млрд. евро за изкупуване на активи от банките. В Швеция е създаден фонд от над 150 млрд. евро за гарантиране на средносрочните финансови нужди на кредитните институции. Във Великобритания централната банка задели 20 млрд. паунда и други 250 млрд. паунда гаранции за насърчаване на междубанковото кредитиране.

Редица страни са предприели стъпки с цел промяна на нормативната база и осигуряване на средства към създаване на резерв за финансово подпомагане и капитализиране на частните банки и финансовите институции при нужда. Тези действия имат изрично подчертан временен характер - най-често до края на 2009 г. и действат при условия за ненарушаване на конкуренцията и пазарния принцип. Те са изрично съгласувани с ЕК по правилата за държавна помощ, посочи Любомир Дацов.

Кипър задели над 2 млрд. евро за подпомагане на банковия сектор, Финландия предоставя правителствени гаранции за емитиран дълг, във Франция се промени нормативната база, с което й се позволява намеса чрез финансиране срещу участие в банки в затруднения. В Германия е създаден фонд за 100 млрд. евро за рефинансиране и капитализация на финансовите компании. В Холандия фондът е в размер на 20 млрд. евро за банки, които имат ликвидни и капиталови затруднения. В Испания е създадена гаранционна схема от 100 млрд. евро за обезпечаване на новоемитиран дълг и др. Във Великобритания мерките са най-твърди е създаден фонд от 500 млрд. паунда за капиталова подкрепа на осемте най-големи банки в страната.

„Повечето страни знаеха какво да направят и предприеха адекватни мерки във финансовия сектор. Разнообразие не липсва и в предприетите мерки в подкрепа на реалния сектор," коментира още Дацов.

По негова информация те се отнасят преди всичко до функциониране на пазара на стоки и услуги, пазарът на труда, оказване на подкрепа по сектори (най-вече към МСП), както и мерки целящи запазване на конкуренцията и силно засегнати сектори.

Така например Германия, Естония, Люксмебург, Великобритания и др. планират да увеличат публичните инвестиции, като основно те са насочени към инфраструктурата, нещо което се доближава и до заложеното в бюджет 2009 на България.

Създадени са и се създават механизми за държавна подкрепа при инвестиране и гаранции на кредити за кредити на МСП. Такива се предвиждат в Белгия, Германия, Франция , Холандия, Австрия, Словакия, Великобритания и др.

Промени в данъчното облагане се планират в Германия, Латвия, Литва, Швеция и др. Предоставяне на подкрепа за износа се среща в Естония и Латвия, като това е непопулярна мярка, поради оценката й като ниско ефективна мярка.

Пазарът на труда и подкрепата на рисковите социални групи е много важна социална мярка. Тук ситуацията е също пъстра, посочи Дацов. Според него тук мерките могат да се обобщят в четири групи - страните с по-високи данъци имат възможността и планират евентуално понижаване на данъчната и осигурителна тежест (Белгия, Дания, Германия, Португалия, Великобритания, Холандия, Финландия и Швеция).

Повечето страни повишиха енергийните и други помощи за безработни и заплашени групи от населението с ниски доходи (Германия, Естония, Ирландия, Люксембург, Холандия и др.). Повишаването на детските надбавки е възприето в Германия и Ирландия като пакет за подпомагане на засегнатите социални групи. Мерките засягат и промени в заплатите в публичния сектор (Естония, Латвия и Унгария). В много страни дори се обсъжда замразяване на ръста на заплатите, като Румъния вече обяви, че замразява заплатата на заетите в публичния сектор през 2009 г.