В момента сме пред лицето на едно грубо нарушаване на равновесието в цялата финансова система, чийто резултат е настоящата финансова криза, коментира Лиляна Панева, икономист и данъчен специалист, автор на книги и публикации в специално интервю за Profit.tv.

Финансовата криза подобно на земетресението има много далечни предизвестия, с които управляващите не са се съобразили. Несъобразяването със сигналите, давани от финансовата система, доведоха до кризата.

Причината за съвременната финансова криза е грубото нарушаване на равновесието между материални и реални финансови активи в света, в резултат на което финансовата система е една пирамида от хазартен тип, която позволява на заинтересовани лица да печелят големи суми, като заплати и премии в милиони, изяждащи създаваните от милиони хора блага.

След голямата депресия и в края на втората световна война лидерите се събраха, за да обсъдят каква трябва да е финансовата система в света, за да се избегнат онези последствия, които са били наблюдавани по-рано. Тогава са били създадени МВФ и Световната банка като институции, които да регулират финансовата система.

Междувременно по редица причини след 1966 година е настъпил дисбаланс в ангажиментите от САЩ да бъдат основна валута срещу условието да възстановяват в злато предявените активи от страна на централните банки на останалите страни.

На 15 август 1971 година Никсън едностранно денонсира задължението на САЩ да възстановяват в злато тези активи. Това в историята е известно като „затръшването на златния прозорец". Оттогава паричната система в света остана без материална котва. Нещо материално, което да обезщетява символите на определена стойност, каквито са парите.

Тогава е бил моментът, в който ако световните лидери осъзнаваха опасността, би следвало да почнат да правят това, което правят сега. В резултат на липсите на подобни мерки се стигна до няколко големи кризи след това.

Еврото е плод на съзнаването на този проблем и усилията да се излезе от него. Въвеждането на еврото струва големи жертви, за да може да се откъсне от долара-една валута, която винаги е била нестабилна.

През осемдесетте години назряха условията, при които се осъзна факта, че не може да се регулира финансовата система при липса на задръжки и регулатори и постепенно под въздействието на заинтересовани страни се мина към либерализация на финансовите пазари.

Това доведе до разрастване на броя на финансовите продукти и условия за едни киберфинанси. Парите са създадени като средства за обслужване на пазара и когато преминават от „пари-стоки-пари" в „пари-пари", с каквото се правят по-голямата част от съвременните финансови продукти, това създава предпоставки за криза.

Държавната намеса не е само у нас, тя се наблюдава по целия свят. Фактите които се съобщават, за размера на сумите които се наливат в тази бездънна пирамида, пари на данъкоплатците това е държавна намеса. Да се говори, че при тези условия може да се спазват принципите за пълна свобода е „смехотворно", коментира още Панева.

Изказванията на правителството ни в известен смисъл бяха „разочароващи" в началото. Това показваше липса на осъзнаване и размера на последствията от стартиралата финансова криза.

Да се говори, че нашата финансова система няма да бъде засегната е смешно не за друго, а за това, че при нас последствията ще дойдат не за банките, предвид неразвитата ни банкова система. Има една или две банки, издали ипотечни облигации, а за реалната икономика.

У нас последствията ще са за силно либерализираната ни икономика, зависеща от инвестиционни парични потоци отвън, с които се балансира тежкият дефицит по текущата сметка, възлизащ на над 20% от БВП. Счита се теоретично, че над 5% е опасно. Имаме неблагоприятно външнотърговско салдо в рамките на 10 млрд., което само по себе си е сериозен повод за намеса на правителството в тези процес.

Друг е въпросът, че намесата на правителството като цяло се възприема противоречиво. Една от мерките на Рузвелт е била да се инвестира в инфраструктура, в държавни проекти, с което да се създава икономическа активност, социално равновесие.

Защо последствията няма да отминат толкова бързо. Защото кризата не е сама, заяви Панева. Това е като финансово цунами, като в същото време има земетресение и дъжд по време на потоп. Никой не говори за дългия икономически цикъл на Кондратиев, чиято низходяща вълна тече в момента.

Дългите икономически цикли са между 50 и 60 години, като при тях има смяна на икономическите фактори, които определят растежа. Тоест първоначално сме имали механичната сила, тя е заменена от парната енергия, след това електрическата енергия, предстои следващия цикъл - новите енергийни източници, нанотехнологиите и др.

На база на историческия опит, събитията, придружавали всеки един цикъл са социални вълнения, граждански войни и др. В този смисъл в момента имаме друго усложняващо обстоятелство.

В момента тече първата фаза на замяна на парите. Еволюцията при тях е била стоковите пари, заменени със златото, с книжните пари, а те се заместват с електронните пари.

Нова институционализация, дори нови методи за плащане. Това тече в момента и носи други утежнения, с които трябва да бъде съобразена системата, за да се избегнат нови сътресения.