Финансовата криза изигра ролята на катализатор на процеса на поевтиняване на петрола. Но рязък срив щеше да има при всички случаи, защото през последните години в световната икономика се е натрупала прекалено голяма психологическа умора от неоправдано високите цени на суровинните стоки, заяви в интервю за БГНЕС анализаторът Алексей Белогорьов, ръководител на Отдела за изследване на газовия отрасъл в Института по проблемите на естествените монополи (ИПЕМ).

Както обективни, така и субективни причини стояха в основата на ръста през първото десетилетие на ХХІ век. Към обективните Белогорьов отнеся преди всичко, почти повсеместното оскъпяване на себестойността на добива, а също така острата необходимост от мащабни инвестиции в нови нефтодобивни проекти заради заплахата от възникването на дефицит на петролните пазари. Освен това, огромно влияние оказваше и бързия ръст на търсенето на енергийни ресурси от страна на развиващите се страни, преди всичко, Китай. Всички споменати фактори остават актуални и в момента, във връзка с което спадът на цените до равнището от 90-те години на ХХ век е практически изключено, даже при много негативен сценарий на развитие на световната криза. Влиянието на тези обективни фактори вдигна цените на петрола до равнище 80-90 долара за барел.

Целият последвал ръст бе изключително детище на спекулативния капитал, разглеждащ стоковите пазари като удачно място за краткосрочни инвестиции. Не е учудващо, че през последните години физическата доставка на петрол по борсови договори се случваше само в 1% от случаите. Т.е. 99% от целия обем на търговията бе обикновена препродажба, допълва той.

Спирането на спекулативния бяг бе необходимо поне за няколко години. Самият механизъм на влияние на кризата е достатъчно прост: широко мащабният дефицит на ликвидност във финансовата сфера доведе първо до срив на фондовите пазари, които неизбежно повлякоха след себе си и стоковите. През последните месеци съществено се понижиха цените на почти всички суровини, включително металите, зърното или, например, въглищата, т.е. случи се общ спад на товарните пазари.

Освен това, инвеститорите бързо осъзнаха реалността на заплахата от рецесия в световната икономика, което почти автоматично означава временно свиване на търсенето или поне на темповете на ръст на търсене на енергийни ресурси, особено от страна на САЩ, Европейския съюз, Япония и Китай. Като цяло, за пръв път от последните 25 години, от 1983 г., световната икономика я очаква стагнация на търсенето на петрол.

Белогорьов не се наема да прогнозира точно развитието на пазара в дългосрочна перспектива, но е убеден, че цените ще са по-високи. ИПЕМ разглежда като възможни три варианта за цените на петрола Минималното равнище, до което могат да паднат цените в периода на криза, е около 30 долара за барел (в текущи цени). По-скоро, котировките ще се окажат даже по-високи. Едновременно с това в период на криза ръстът на цените над 80-90 долара за барел е също малко вероятен. Като цяло, по време на кризата ние очакваме, че средните котировки на марка Brent ще бъдат около 40-60 долара, смята експертът.

Друг въпрос е, колко силно ще удари икономическата криза върху инвестиционните планове на компаниите. Тъй като проблемът не е само в относително ниските цени на петрола, които повече не носят свръх печалби, но и в свиването на търсенето, разпадането на създадените стокови вериги и, което е най-важно, оскъпяването и дефицитът на заемни средства, които играят значителна роля в поддържането на текущия платежен баланс на повечето петролни и газови компании.

В резултат 2009 г., 2010 г., а възможно, и 2011 г. ще бъдат трудни за петролния и газов отрасъл във всички страни, с изключение, само на няколко арабски държави, натрупали през това десетилетие огромни златни и валутни резерви и нямащи такава сложна икономика и голямо население, като Русия например.

Няма основание за момента да се говори за заплаха от дефицит на петрол или природен газ, смята Белогорьов. Първо, съкращаването на инвестициите в нефтодобива в период на криза ще се придружава от стагнация на търсенето, т.е. ще се установи някакво естествено равновесие. Второ, цените на петрола остават въпреки всичко достатъчно високи, за да запазят компаниите възможността да финансират ключовите проекти. Съкращението ще засегне основно това, което може да бъде отложено без да заплашва критично производството.

Накрая, в страните от ОПЕК остава излишък от нефтодобивни мощности, които са напълно достатъчни в случай на изблик на търсенето на петрол през първите години след кризата. С природния газ в този случай ситуацията е по-сложна, защото световният пазар на газа е все още много фрагментиран, по същество той не съществува. И заплахата от дефицит на конкретен пазар изцяло зависи от ситуацията с добива в свързаните с него страни-износителки. За Европа това са преди всичко Русия, Норвегия, Алжир и Нигерия.

Резкият спад на цените на петрола и природния газ - това, естествено, е много болезнен удар по цялата руска икономика. Но все пак той е несравним с удара на икономическата криза като цяло, отговри Белогорьов на въпроса идва ли краят на "руската петролна приказка".

В случай на спад на търсенето в Европа, добивът при всички положения ще се наложи да бъде орязан. При това за американския пазар, който е най-определящ за динамиката на световните котировки, ние на практика нищо не изнасяме, а следователно и не оказваме влияние на него. За Китай не можем да прекратим износа, защото той е скрепен с междудържавните споразумения. В крайна сметка, за да може целенасочено намаляване на добива на петрол в Русия да окаже някакво сериозно влияние на световния пазар, то трябва да бъде, вероятно, не по-малко от 10-20% (1-2 милиона барела дневно), което Русия, естествено, включително и по технологични причини, не може да направи допълни той, имайки предвид изявленията, че Русия и ОПЕК ще усилят сътрудничеството си с цел повишаване на цените на петрола, включително и чрез възможно намаляване на добива.