Европейският парламент (ЕП) гласува срещу изключенията за прилагането на максимална продължителност на работната седмица от 48 часа, изчислена върху период от една година. Депутатите настояват също клаузата за неучастие (т.нар. "opt-out") да бъде премахната 3 години след влизането в сила на директивата за организацията на работното време, както и неактивният период при дежурство да се счита за част от работното време.

През 1993 г. Великобритания успя да извоюва включването на клауза за неучастие (т.нар. "opt-out"), която дава възможност да не се прилага максималната продължителност на работната седмица от 48 часа, ако работникът приеме да работи по-дълго време. В момента 15 държави-членки, сред които и България, я използват. Тази клауза ще бъде премахната 36 месеца след влизането в сила на директивата. Според повечето депутати изчисляването на работната седмица върху референтен период от една година (вместо сегашните 4 месеца) дава достатъчно възможности за гъвкава организация на работното време.

В същото време според общата позиция, приета от Съвета по заетост и социални въпроси на 15 септември, работната седмица в ЕС не трябва да надвишава 48 часа, освен ако дадена държава-членка не предвиди клауза за неучастие и ако отделният работник не реши да използва възможността за неучастие. Работникът трябва да даде предварително своето съгласие, като са предвидени ограничения за прилагането на тези разпоредби: лимит от 60 часа на седмица, изчислени върху период от 3 месеца, или 65 часа при липса на колективен трудов договор и "когато неактивната част от дежурството се счита за работно време".

Неактивното дежурство да се счита за работно време. Съветът и Комисията вкараха в законодателното предложение определението за неактивен период от дежурство, което означава всеки период, през който работникът е на разположение на работното си място, но "работодателят му не е поискал от него да изпълнява ефективно професионалната си дейност или задължения". Тази разпоредба засяга особено силно медицинските работници.Депутатите потвърдиха своята позиция, че цялото време на дежурство, включително и неактивните периоди, трябва да бъдат считани за част от работното време. Въпреки това, неактивните периоди могат да бъдат изчислявани по "специфичен начин", за да се съобразят с изискванията за максимална продължителност на работната седмица.

Държавите-членки трябва също така да гарантират, че работодателите уведомяват работниците своевременно за всякакви "значителни промени" в режима или организацията на работното им време. В приетите поправки на второ четене депутатите засилват още повече тези разпоредби: "работодателите своевременно уведомяват своите работници за всяка промяна в организацията на работното време", а работниците имат право да искат промени в часовете и организацията на своето работно времe.

Що се касае до полагащата им се почивка, работници трябва да бъдат компенсирани с равностойна компенсационна почивка "в рамките на разумен период", когато не са успели да ползват своята обичайна почивка.Според Парламента компенсационните периоди на почивка трябва да се предоставят на работниците след периода на работа.

Според депутатите в случаите, когато даден работник има повече от един трудов договор, работното време трябва да се определя като сбор от периодите на работа по всеки договор.

Бъдещата директива няма да се прилага за няколко категории служители: главни изпълнителни директори (или лица на сходни позиции), пряко подчинените им висши ръководни кадри и лица, които се назначават пряко от съвет на директорите, съобщават от ЕП.