Политиците от целия свят продължават да прилагат усилия за стимулиране на буксуващата глобална икономика, която на този етап осуетява усилията им да задържат щетите на сегашното ниво - пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Икономистите сега са на ход и би трябвало да обяснят , защо досега нищо не сработва в опитите да се предотврати дълбока рецесия.

Икономическият екип на новоизбрания американски президент Барак Обама в четвъртък разработи пакет от мерки на стойност между $675 и $775 млрд. за следващите две години.

В световен мащаб мерките за фискално стимулиране за 2009 г. ще надхвърлят 1 трлн. долара и ще допълват серията от мерки с движението на лихвените проценти.

Намаляването на лихвени проценти, след решението на Федералния резерв от началото на седмицата, са най-вероятни в места като Япония, Великобритания и еврозоната, Централните банки в Норвегия, Чешката република, Хонконг, Саудитска Арабия, Оман и Кувейт вече намалиха лихвените си проценти, а в края на седмицата към тя се присъедини и централната банка на Филипините.

Икономистите на JP Morgan изчисляват, че глобалната икономика през четвъртото тримесечие ще се свие с 3.7% на годишна база и с още 2.3% през първото тримесечие на 2009 - може би най-лошите резултати от края на Втората световна година досега.

Започват да се оформят и отговори на икономическия феномен. Въпреки че ФЕД намалява агресивно лихвените проценти вече повече от година, много други държави предприеха стъпки за икономическо стимулиране едва пред последните месеци. А за се се стигне до позитивен ефект ще е необходимо още време. Дори нещо повече, някой половинчати мерки и политически колебания усложниха още повече ситуацията. И не на последно място, мащабите на кредитната криза се оказаха много по-големи от това, което си представяхме.

Докато САЩ са доста по-напред от останалите държави в стимулиращите усилия, според много икономисти американските банки все още изпитват капиталов дефицит и трудно покриват загубите си, поради което все още неохотно отпускат кредити.

Между август 2007 - когато започна кредитната криза - и септември 2008 Фед намали лихвените проценти от 5.25% на 2%. Извън САЩ обаче лихвените проценти скочиха нагоре за този период.

Всичко това се промени драматично през октомври. В глобален мащаб лихвите бяха намалени с 1.3 процентни пункта и според JP Morgan фискалните стимули чрез лихвените проценти могат да достигнат до 1.5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт през 2009 или около 1 трилион долара. "До октомври подобни мерки извън САЩ изобщо не бяха налице" - твърди икономистът от JP Morgan Брус Касман.

Европейската централна банка все още разполага с възможности да сваля лихвения си процент, който сега е на ниво от 2.5 процента, още повече след като бе охладена инфлацията. В четвъртък ЕЦБ предприе допълнителни усилия за насърчаване на междубанковите пазари и да ги върне в нормални релси.

Бавната ответна реакция на тези усилия сега е само част от проблема. Икономистите все по-откровено критикуват предприетите от политиците мерки през последните месеци.

"Почти всички политически инициативи, предприети досега за подпомагане функционирането на финансовите пазари бяха по-скоро фрагментарни, отколкото изчерпателни" - смята Джон Липски, заместник директор на МВФ.

Според него в основата на това явление е един доста силен процес, известен като деливъридж, и при който фирмите и домакинствата все по-неохотно поемат нови допълнителни дългове.

Макар досега в глобален мащаб банките да бяха инжектирани със стотици милиарди долари, за да се защитят от загуби в резултат на лоши дългове, според Липски политиците не са направили достатъчно, за да рекапитализират банките и изобщо да изкоренят лошите дългове от финансовата система.

"Все още е в ход процес на деливъридж (редуциране на дълговете) и тъкмо той ни дава основания да прогнозираме за следващата година значително и продължително забавяне на кредитите" - твърди Липски.

Саймън Джонсън, бивш икономист от МВФ и настоящ професор в Масачузетския технологичен институт е на мнение, че финансовите институции в световен мащаб би трябвало да отпишат поне $1.7 лоши дългове, свързани с американските ипотечни, потребителски и корпоративни дългове. Освен това той счита, че банките все още не са набрали достатъчно капитал като буфер срещу бъдещи загуби.

Джон Тейлър, икономист от Станфордския университет и бивш финансов министър в администрацията на Джордж Буш в специално разпространен документ заяви, че американските политици "са се простреляли в крака в края на септември, когато предизвикаха объркване с намеренията си да спасяват частни банки с обществени пари". Тази необмислена стъпка, огласена през конгреса от шефа на Фед Бернанке и финансовия министър Поулсон, веднага е предизвикала негативна реакция в банковата система и най-вече се е отразила на Либора - Лондонския междубанков курс. Тоест неяснотата около американския анти-кризисен план е вдигнал доста цената на паричните заеми.

Вероятно това ще има много сериозни последици от фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. - смята Тейлър.

"На практика действията на правителството и намесите на финансовите институции удължиха и задълбочиха финансовата криза" - смята Тейлър.

Засега няма официална реакция от Фед и финансовото министерство на критиките на Тейлър.

Източник: БГНЕС