Последствията от търговския спор между руската компания Газпром и Украйна бяха спиране на доставките на газ за Балканите и силното намаление на количествата природен газ за Европа. България изпитва остър недостиг на газ за икономиката и бита си, защото, за разлика от Гърция и Турция, които използват алтернативни източници, а имат и добри запаси, тя зависи единствено от доставките на руски газ.

В твърде критичното положение, в което изпадна, страната може да разчита единствено на газовото находище в Чирен (Централна България) и на държавния резерв.

Заради недостигащите количества природен газ в България спират производства, ограниченото производство на топлинна енергия за отопление оставя потребителите почти на студено. А допълнителното използване на електроенергия за отопление може да доведе до срив на електроенергийната система на страната, предупреждават експерти. Отправят се призиви за пестене на електроенергия.

За да осигурят нормалното производство и подаване на топлоенергия за абонатите си, топлофикационните дружества започнаха използването на мазут. В интервю за БНР Сашо Дончев, изпълнителен директор на Овергаз - компанията, основен доставчик на руския газ в България, казва, че в находището в Чирен има около 600 млн. кубически метра газ, който ще стигне за известно време, но е необходимо преминаване на топлофикационните дружества на работа с мазут.

„Аз съм категоричен - посочва Дончев, - че всички Топлофикации са в състояние да консумират мазут. А по-малките - тези, които са локални отоплителни централи в градовете, могат да ползват нафта. Категоричен съм, че има достатъчно газ, за да се подава там, където за технологични нужди е изключително необходимо. Целият търговски, административен и битов сектор от потребители на газ ще бъде захранен с газ."

Според Сашо Дончев българските фирми, които в случая са най-засегнати от газовата криза, не са спазили нормативната уредба, която предписва да използват алтернативни източници.

„За съжаление, почти никой от промишлените консуматори не изпълнява това изискване на наредбата - казва Дончев. - Още по-непонятно е, че това изискване е заложено и в договорите, които Булгаргаз сключва с всеки един от промишлените консуматори. Ако това беше изпълнявано от всички, сега нямаше да се нуждаем от часове или денонощия за преминаване на системата на алтернативни горива."

Впрочем, редица компании имат такива алтернативни източници, но има и такива, на които спирането на природния газ се отразява изключително тежко. Например, торовият гигант Неохим в Димитровград спря производството си, в металургичния комбинат Кремиковци е намалено подаването на газ до минимума, необходим, за да не спре производството.

Редица експерти подчертават факта, че български компании са прекратили производствата си не само поради спрените доставки на газ, но и поради сериозно увеличените цени на природния газ още преди кризата. Към това, като се прибавят и последиците от глобалната финансово-икономическа криза, тежките времена за българските фирми предстоят.

В позиция на една от големите работодателски организации в България Българската стопанска камара се казва, че във връзка със създалата се критична ситуация за българската икономика е необходимо всички предприятия, които имат технологична готовност да преминат към алтернативни горива за производството си, да бъдат подпомогнати при нужда от държавния резерв. Освен това преференциално да бъдат захранвани с газ производства, които нямат такива възможности и ще понесат големи загуби.

От БСК настояват всички засегнати държави да предявят колективен иск към Газпром, с който имат договорни отношения, а руската компания да уреди взаимоотношенията си с украинската страна. От БСК смятат, че ускорено трябва да се реализират проектите за алтернативни източници на природен газ, каквито са „Набуко" и „Син поток".

Източник: БНР