Президентът Георги Първанов каза след края на заседанието на КСНС, че е направено необходимото по мобилизацията на ресурсите ни - преди всичко хранилището в Чирен и добива от Галата, за да може да се подава природен газ в порядъка около 4 милиона кубически метра всекидневно.

Това означава, че ние бихме могли да издържим в порядъка на 90-100 дни - 3 месеца, при ограничен режим и при положение, че няма разрешение на кризата, посочи Първанов. Акцент на заседанието е бил проект, за който президентът посочи, че е говорил нееднократно - създаването на междусистемна газова връзка от Комотини към Димитровград - около 70 км., за да може да бъдат ползвани договорените в последната година количества, а може би и за бъдещи обеми, от страни като Туркменистан, Азербайджан, Узбекистан, Египет. Много важно е да имаме алтернативни източници, но и трасета на газоподаване за максимална диверсификация, посочи президентът Първанов.

Внимание е било отделено и на проект за използването на терминал за втечнен газ на гръцка територия. При положение, че вече имаме договорен с Египет и Катар внос на подобен втечнен газ, ако успеем да реализираме този проект, това създава трета допълнителна възможност след "Южен поток" и южното направление с междусистемната връзка, каза Първанов. По думите на президента тези проекти биха могли да гарантират, но дългосрочно, енергийната ни сигурност.

По двата проекта - терминала и междусистемната връзка, разчитаме не просто на моралната европейска подкрепа, а и на средства от страна на ЕС, за да може в ускорен порядък, дори в рамките на настоящата година, въпросът да бъде решен, посочи президентът Георги Първанов.

Той каза, че не може да посочи формулата, по която ще бъде изграждана 70-километровата отсечка, но добави, че когато правителството обосновава готовността за изграждането й, това предполага, че сме готови да мобилизираме свои ресурси. В същото време въпросът е поставен на ЕК във вчерашния разговор на премиера Станишев с председателя Барозу, включително и за финансово участие от страна на ЕК. Възможно е и търсенето на публично-частно партньорство, отбеляза държавният глава.

На заседанието не е срещнало възражения мнението, че "Булгаргаз", като българска страна по договорите за доставка на природен газ, трябва да предприеме мерки, включително и по съдебен ред, за търсенето на обезщетения от страна на доставчиците, на виновните.

Коментирани са и други възможности като подготовката и пускането на замразени енергийни източници. Президентът припомни идеята за пускането на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй", като добави, че тя е била коментирана противоречиво на днешното заседание. Консенсус се е очертал по необходимостта в непосредствен план да се пристъпи към пускането на ТЕЦ "Бобов дол", където има добри възможности за електропроизводство.

На въпрос за възможността за повторно пускане на реактор от АЕЦ "Козлодуй" и някои европейски реакции по темата, президентът Първанов отбеляза, че идеята е била обоснована от него в Европейския парламент с всички необходими аргументи. Тази идея в момента става особено актуална. Твърдението, че няма връзка между доставките на природен газ и възобновяването на работата на един от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" за мен е нелепо, заяви президентът Първанов. Длъжни сме да мислим дългосрочно, в момента не сме в енергийна криза, но ако кризата с доставките продължи не два-три дена, а два-три месеца, тогава какво става не само в България, но и на Балканите, посочи Първанов. Авторите на съответния текст в Договора за присъединване са отчели и тази възможност, добави той. Не смея да мисля, че може да има по-критична ситуация от тази и не знам какво трябва да се случи, за да ни накара да си поискаме правата, които ни принадлежат, в това число и по Договора, заяви президентът Първанов.

Предстои заседание на Народното събрание по проблема с прекъснатите газови доставки, то вероятно ще бъде предшествано от обсъждане в енергийната комисия, а правителството ще бъде изслушано по предприетите конкретни мерки и действия във вътрешен и в международен план. Акцентът на разпределението на наличните количества газ е върху топлофикациите, социалните системи, непрекъсващите производства. Направено е необходимото, за да не се допусне спирането на парното и режим на тока, ограничения има и особено при прехода от природен газ на мазут, вероятно спад е почувстван, но това е естествен технологичен проблем, посочи президентът Първанов.

В средносрочен план е необходимо да се разширят възможностите за природен газ и осигуряването на допълнителен ресурс за автономното функциониране на газоснабдителната ни система. Това предполага разширяването на съществуващото хранилище и създаването на допълнителни възможности.

Във връзка с актуалната ситуация президентът посочи, че на утрешното участие на вицепремиера Калфин в европейски форум ще бъде изразена и обоснована констатацията ни, че кризата в отношенията между Русия и Украйна нанесе тежки щети в енергийната сигурност на Европа, особено на България. Ще настояваме за незабавно възстановяване на доставките и за интензивен международен мониторинг върху доставките.

Президентът Първанов отбеляза във връзка с газовия проблем, че амбицията е да се постигне обща позиция на всички страни-членки на ЕС. За нас е много важно да играем активна роля в изграждането на модерна европейска инфраструктура, да станем един от центровете на газопреносната мрежа за региона и целия континент.

България ще продължи да участва активно в изграждането на крупните енергийни проекти като "Набуко" и "Южен поток".

За предстоящата енергийна конференция през април в България са заявили готовност за участие повече от 15 президенти на страни от Балканите и други европейски страни, Черноморието и Каспийския регион. Президентът Първанов оцени днешното заседание на КСНС като едно от най-конструктивните на Съвета от години наред, за което изрази признателност на участниците в него.

Източник: БТА