Ако някой си направи труда да отчете честотата на повторение на думата „криза" в медийното пространство през последната половин година, със сигурност биха се получили интересни резултати. Вероятно тя ще е обвързана най-вече с определението „финансова", като напоследък също така биха били актуални „хуманитарна" и „енергийна". Убеден съм, че първата е повлияла, косвено или недотам, на останалите две и бих могъл да се аргументирам, но не това е темата на настоящия коментар.

Финансовата криза е световната топ новина и тема през последните месеци на изминалата година и е изумително колко бързо обществените настроения се промениха. Не бих казал, че екстремният оптимизъм сред инвеститорите се е заменил с песимизъм, но страстите със сигурност са охладени. Фалитите на множество от най-големите финансови институции, сривът на всички фондови борси, както и на пазарите на стоки, суровини и метали, оставиха изненадани по-голямата част от инвеститорите. Още по-лошо е, че финансовите специалисти също не ги очакваха.

Много пъти бе изказвано мнение от икономисти, а също така и от журналисти, че абсолютно никой не е предполагал за съществуването на възможност нещо подобно да се случи. Дори носителят на Нобелова награда по икономика за 2008 г. Пол Кругман споделя в интервю, че не е успял да предвиди световния финансов колапс. Сега идва и по-голямата изненада. Какво ще стане оттук нататък отново никой не се наема да прогнозира.

Но дори и да го направи, едва ли имаме достатъчно основания да се доверим, след като в началото на 2008 г. самият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке обяви, че свиване на американската икономика не се очаква и институцията, която той оглавява, прогнозира слаб растеж. Не бих си позволил да обсъждам изказванията на такива авторитети, но за сметка на това пазарът го прави винаги и по възможно най-категоричния начин.

За съжаление, в нашата страна ситуацията не е по-различна, тъй като икономистите ни са подготвени от същата школа. Подражавайки на своите по-известни колеги, българските управници първоначално отричаха кризата, а впоследствие поддържаха тезата, че тя ще остане встрани от България.

„Светът е във финансова криза. Слава Богу, че тази криза не засяга България". Датата е 17 септемви 2008 г., а това е част от изказване на министър-председателя Сергей Станишев в Благоевград при откриването на учебната година в ЮЗУ „Неофит Рилски". Три месеца по-късно, становището е донякъде променено и в предаването „Панорама" на БНТ премиерът заяви, че няма как финансовата криза в големите страни, които са наши основни пазари, да не ни се отрази.

Той, подобно на много други авторитети, отбеляза, че никой не знае какви са нейните размери и допълни, че все пак не може да се говори за криза от мащабите като в САЩ и някои европейски страни. Затруднението, да не кажа неспособността на професионалистите да предвидят дори само хипотетичната възможност да ни се случи нещо толкова голямо, е меко казано плашеща. Дори самото определение на кризата като финансова звучи неангажиращо, като че тя касае само обвързаните с финансовата система институции.

Нима е възможно, след като е финансова, тя да не се превърне и в икономическа? Много неясни са и определенията за икономическа криза, ако изобщо някой си прави труда да предположи какво по-точно ще се случва. Ако се върнем преди дванадесет години, по време на правителството, ръководено от Жан Виденов, претърпяхме криза, която се разви като хиперинфлация. Дали сега ни предстои същото? Ако не, какво всъщност да очакваме? Как да защитим спестяванията и инвестициите си? А може би пък сега е подходящият момент да инвестираме в акции, които са на ниски цени?

Има една сентенция, която гласи: „Предупреденият е въоръжен". Аз я прочетох за първи път в книгата на Ивайло Груев и Даниел Кръстев „Сърфирайте по вълните на финансовите пазари". Там към нея беше добавено: „Вълновата теория е вашето оръжие". Предупрежденията, предоставени от нея, бяха много и красноречиви, а способните да ги отчетат успяха да се предпазят, да пренасочат приоритетите си и дори да печелят по време на падащ пазар.

Сигурно на голяма част от читателите звуча еретично, но факт е, че само малцина анализатори успяха да предположат, че предстои драматичен спад на фондовите пазари и свиване на световната икономика. Не искам да остана разбран неправилно.

Вълновият принцип на Елиът може би не е единственият метод да се предвидят периодите на рецесия и експанзия, но със сигурност е най-критериалният. Графиките на водещите фондови индекси са мерило за човешкия прогрес и за никого не е тайна, че всяко трайно низходящо движение, отчетено на тях, е обвързано с трудни времена в реалния живот. Известен е и фактът за правопропроционалната зависимост между големината на пропадането и проблемите, съпътстващи го в икономиката.

Поглеждайки графиката на индекса Dow Jones, със сигурност би ни направило впечатление размера на пропадането от 1929 г., продължило до 1932 г. Именно тогава се е развила една от най-големите кризи през последните векове и ненапразно е известна като „Голямата депресия". Обърнете внимание - „Голямата". Би ли могло очертанията на графиката, започнали през октомври 2007 г., да придобият формите и размера на споменатия период? За съжаление, да.

Най-вероятният сценарий, който можем да разглеждаме чрез Вълновата теория, е, че в момента се развиват процеси, които са дори от по-висш порядък. Макар че задълбоченото изследване на тези процеси е тема, която е особено актуална, не би било удачно да бъде коментирана в тази статия.

Бих си позволил само да обобщя, че такива сривове се обвързват с един термин в икономиката, наречен „дефлация". Дефлaционната депресия, пред която човечеството е изправено, е огромно предизвикателство, но с правилните действия бихме могли да спечелим, дори в такива времена. Вариантите за инвестиране в дефлационна среда не са много. Всъщност единствената инвестиция, която ще увеличава своята стойност през следващите години, ще е "кешът".

Знам, че много "специалисти" биха ме апострофирали, че акциите и много други финансови инструменти в момента са толкова обезценени, че сега е момент за покупки и такъв рядко се случва. Бих се съгласил само с втората част на твърдението и въпреки че сигурно ще станем свидетели на няколкомесечен вторичен бичи пазар, той едва ли ще си заслужава рисковете.

Печалбите през 2009 г. биха дошли от инвестиции в подходящата валута. Най-големият потенциал засега стои пред японската йена. Другият кандидат за увеличаване на стойността си е американският долар. Повече аргументи в полза на гореописаните инструменти ще предложим в следващите издания на Profit.bg, където, чрез методите на вълновата теория и конвенционалния технически, ще изложим своето мнение за печеливши инвестиции.

Валентин Вълканов

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.

www.home-traders.eu