Каквито и да са начините и стратегиите за инвестиране на финансовите пазари, в крайна сметка целта е една - извличане на печалба.

Инвеститори и специалисти вече от много години спорят кой е по-добрият начин на инвестиране - дали това да си дългосрочен инвеститор (buy-and-hold), или активен търговец, често наричан дейтрейдър.

Както се сменят периодично партиите в САЩ - при техния двуполюсен модел, така се сменят и нагласите на инвеститорите относно кое от двете е по-добро, след като практиката обори другия модел.

Активните трейдъри са тези, търсещият точния момент за инвестиции, като се опитват да прогнозират посоката на пазарните движения с цел да се купи ниско и продаде скъпо или да се продаде скъпо и да се купи евтино. Това е стратегия, на която не малко професионални инвеститори разчитат и много други се опитват да копират.

На академично ниво, основата на концепцията за прогнозирането на пазарните движения е поставяна под съмнение от тези, вярващи в теорията на ефективния пазар. Тази теория е базирана на условието, че към даден момент цените напълно отразяват цялата налична информация за определена акция и/или пазар.

Следователно, според нея никой инвеститор няма предимство при прогнозирането на цените, защото той няма достъп до информация, която вече не е оповестена на всички.

Инвеститорите привърженици на стратегията купи-и-дръж (buy-and-hold) са именно тези, които приемат теорията за ефективния пазар, като подбират позициите си, следвайки фундаментален анализ. Те се надяват да реализират близка до пазарната доходност или малко по-добра.

Общо взето двете стратегии се представят по различен начин в зависимост от цикъла, в който се намира пазарът.

Дългосрочните инвеститори имат склонността да търсят най-добрите компании в съответните сектори и да купуват акциите им с един по-голям хоризонт. Те почти никога не „скъсяват позиции", както и не ползват заемни средства, защото това противоречи на техните разбирания.

Именно този факт ги постави на колене при наблюдаваното изключително силно понижение на световните финансови пазари, което не подмина дори и смятаните за резистентни към циклите компании.

Привържениците на тази стратегия се повишиха за периода между 2004 и 2007 година, когато пазарите имаха склонност към постоянен и значителен ръст. Тогава намаляха и вярващите на така наречения „технически анализ".

През настоящата година обаче, която най-вероятно отново ще е тежка за инвеститорите и която е доста вероятно да е година на продължаващата волатилност и несигурност за финансовите инструменти (рай за техническите анализатори), активният трейдинг може отново да стане популярен.

Силно поскъпване и поевтиняване на инструментите и липса на ясен тренд, когато тези, които смятат, че пазарът ще пада, са приблизително толкова, колкото тези, които смятат, че няма да пада, създава условия за облагодетелстване на активните трейдъри.