Икономическият хоризонт се смрачава още повече за страните от Балканите под влияние на световната криза, а прогнозите за растеж за 2009 г., които са силно намалени след години на еуфория, изглеждат още отсега много оптимистични за някои от тях.

Сръбският президент Борис Тадич допусна в понеделник възможността за ревизия на бюджета. В тези времена вие не можете да се задоволите да кажете: ето го бюджетът, следващият ще бъде след една година. Вие трябва да го преценявате на всеки три месеца, заяви Тадич по телевизия и радио Б92.

Надявам се, че няма да се наложи да пристъпим към повторно балансиране на бюджета, но ако някои показатели са лоши, това правителство ще трябва да реагира в съответствие с положението, добави сръбският президент. Подобно повторно балансиране би могло да се разглежда сред "мерките за намеса на държавата", на фона на кризата, добави Тадич.

Той спомена като възможни съкращения на разходите "фиктивните работни места" в администрацията. Ревизия на бюджета в Сърбия би трябвало да има през юни или по-късно, тъй като сегашните предвиждания бяха направени миналата есен, когато преобладаваше един "по-оптимистичен сценарий" за прогнозите за растеж, посочва Владимир Глигоров от Института за икономически и международни изследвания във Виена.

Сръбските власти залагат на растеж на Брутния вътрешен продукт от 3% през 2009 г., на фона на 7% през 2008 г. Сърбия имаше преди това няколко години с растеж над 7%. Владимир Глигоров отбелязва, че сръбският растеж може да бъде още по-слаб през тази година, "близо до 0%".

Не бих изключил и негативен растеж, добавя той, като подчертава, че това ускорено забавяне ще тласне Белград към много труден избор - "или да увеличи данъците, или да намали разходите. И двете неща изискват ревизия на бюджета". Според Глигоров Белград ще трябва да избира между намаляване на заплатите и на пенсиите или преразглеждане на инфраструктурните проекти. Стоян Стаменкович от Института по икономика в Белград предвижда растеж от 0.5% за тази година.

Същият песимизъм преобладава и в Хърватия. Бюджетът на икономии, приет през декември, залагаше върху растеж на брутния вътрешен продукт от 2% - прогноза, която по-късно хърватското правителство понижи. Хърватската Централна банка предвижда скромен растеж от 1 процент за 2009 г.

Под натиска на синдикатите Загреб се отказа да замрази тази година предвиденото увеличение от 6% на заплатите в държавната сфера. Но важни инфраструктурни проекти се очаква да преминат на втори план или да бъдат разтеглени във времето.

Това забавяне на растежа се обяснява специално със спада на търговията с ЕС, който е първи партньор на всички страни от района, както и с намаляването на кредитите, което води на свой ред до намаляване на потреблението и спад на преките чуждестранни инвестиции.

В Черна гора инвеститорите в недвижими имоти са станали много предпазливи и предпочитат да отложат редица проекти, тъй като цените на апартаментите по Адриатическото крайбрежие бележат силен спад.

В Македония "никой не инвестира и всеки пести. Банките намаляват заемите", обяснява икономическият експерт Любомир Кекеновски. Но паричните трансфери на различни диаспори, които са основни за редица страни в района, също са застрашени днес.

В Албания тези трансфери са намалели с 13% през първите девет месеца 2008 г., в сравнение със същия период на 2007 г. Регистрираният исторически растеж в целия район от началото на новото хилядолетие е наистина приключил.

Източник: БНР