Иронията при фондовия пазар е, че компаниите живеят и умират от цената на акциите си, но въпреки това през по-голяма част от времето те не участват активно в търговията на книжата им на пазара, пише investopedia.com. Компаниите получават средства от пазара, само когато продадат за първи път акциите си на първичния пазар, известно основно като първично публично предлагане (IPO).

В последващата търговия на тези акции на вторичния пазар инвеститорите, които купуват и продават, са тези, които се облагодетелстват от увеличенията в цената им. Колебаещите се цени на акциите се превръщат в печалби или загуби за тези инвеститори при прехвърлянето на собствеността на книжата. Индивидуалните трейдъри получават пълната капиталова печалба или пък понасят пълната загуба след плащането на разходите по сделките.

Компанията, която издава акциите, не участва в печалбите или загубите, които произтичат от тези транзакции, тъй като тя няма законно придобити паричен интерес. Това обърква много хора. Защо тогава една компания, или по-специално нейният мениджмънт, се интересуват от представянето на акциите й на вторичния пазар, след като компанията вече е получила парите си от IPO-то?

Ръководителите на компанията обикновено са и акционери в нея

Първата и най-очевидна причина за това мениджърите на компанията да се интересуват от фондовия пазар е, че те обикновено имат паричен интерес в компанията. Не е необикновено основателят на една публична компания да притежава значителен брой от издадените акции. Също така не е необикновено ръководството да получава бонуси или опции за закупуване на акции, в зависимост от цената на книжата на компанията. По тези две причини, ръководителите на една компания са в ролята на акционери и следят цената на акциите на тяхната компания.

Гневът на акционерите

Прекалено често инвеститорите забравят, че акциите означават собственост. Работата на ръководителите на една компания е да осигурява печалби за акционерите. Независимо от факта, че един мениджър има малко или никакъв контрол на цената на акциите в краткосрочен план, слабото представяне на акциите в дългосрочен план може да се отдаде на лошото управление на компанията.

Ако акциите редовно се представят по-слабо от очакванията на акционерите, те няма да са доволни от ръководството на компанията и ще търсят промени. В крайни случаи акционерите могат да се обединят и да се опитат да свалят настоящото ръководство на компанията чрез така наречената прокси война.

До каква степен акционерите могат да контролират ръководството е спорен въпрос. Независимо от това, ръководителите на една компания винаги трябва да имат предвид желанията на акционерите, защото тези акционери са съсобственици на компанията.

Финансиране

Друга основна роля на фондовия пазар е да действа като барометър на финансовото здраве. Анализаторите постоянно разглеждат под лупа компаниите и отразяват видяното в цената на ценните им книжа. По тази причина кредиторите са по-благосклонни към компаниите, чиито акции се представят силно.

Това отношение частично се дължи и на връзката между печалбата на една компания и цената на нейните акции. В дългосрочен план стабилните печалби са добра индикация, че компанията ще може да изплаща задълженията си. В резултат на това тя ще получи заеми с по-ниски лихви.

Доброто представяне на акциите на пазара е от полза и за компаниите, които търсят допълнително дялово финансиране. Ако има търсене, една компания винаги може да продаде още акции, за да набере средства. На практика, това е като печатането на пари и не е лошо за компанията, стига да не размива съществуващата акционерна база прекалено много. В такива случаи издаването на повече акции може да има ужасяващи последствия за настоящите акционери.

Ловците и плячката

Публичните компании, за разлика от тези, които не се търгуват на борсата, са уязвими на придобивания от страна на други компании, ако позволят цената на акциите им да падне значително. Опасността идва от структурата на собственост на една компания. Компаниите, които не са на борсата, обикновено са управлявани от самите собственици, а собствеността на акциите е съсредоточена. Ако собствениците на една такава компания не искат да продават, тя не може да бъде придобита.

Публичните компании, от друга страна, имат много акционери, които лесно могат да продадат акциите си по всяко време. За да натрупат акции с цел придобиване, потенциалните кандидат-купувачи могат да направят по-добри предложения на акционерите, когато книжата се търгуват на по-ниски цени. По тази причина компаниите биха искали цената на акциите им да остане относително стабилна, така че да могат да разубедят заинтересованите от придобиване корпорации.

От другата страна на това уравнение една компания с висока цена на акциите си има голямо предимство, когато желае да закупи други компании. Вместо да плаща в брой, тя може да издаде повече акции, за да финансира придобиването.

Его

Накрая, една компания може да се стреми да увеличи цената на акциите си, просто за да подобри престижа и популярността си пред широката публика. Мениджърите също са хора и както всеки друг винаги мислят напред и за следващата си работа. Колкото по-голяма е пазарната капитализация на една компания, толкова повече тя се следи от анализаторите. Само по себе си, това е форма на безплатна реклама и е възможност, както за високопоставените ръководители, така и за самата компания, да се представят пред по-широката публика.

По тези причини цената на акциите на една компания са обект на интерес. Ако представянето на акциите на една компания се пренебрегва, нейният живот, както и този на ръководството й, може да бъде заплашен от неблагоприятни последствия, като недоволството на индивидуалните инвеститори и бъдещите трудности при набирането на капитал.