Безспорно не можем да се похвалим със странни данъци като британците. Нямаме и странни данъчни текстове като този: "Забранява се да не уведомявате данъчния инспектор за информация, за която не бихте искали да го осведомите, въпреки че не сте задължени да му давате информация, която не възразявате да му съобщите".

В иначе богатата ни история не е запазена и някоя крилата фраза като "Парите не миришат" на Веспасиан, казана по повод данъка върху тоалетните.

Но и нашите земи не са останали встрани от екзотичната данъчна политика, а 10-процентната ставка, предизвикала толкова много спорове в края на 2007 г., при желание може да се приеме като реминисценция с библейския десятък- първия писмено фиксиран данък.

Въпреки всичко изброено, и ние има с какво да се похвалим...

1. Данък върху рушветите.

Приносът ни към този данък, съществувал през 18 в. в Османската империя, е разбира се косвен- от нас (като поданици на Империята) рушветите, а от Високата порта- данъка. Всъщност това е единственият в историята подобен данък.

На фона на хроничния проблем на страната ни с корупцията, възстановяването му не звучи чак толкова лошо: че няма да се справим скоро с рушветите няма, ама барем и ний малко хаир да видим!

2. Такса за "телевизионен приемник".

Не са много хората, които знаят плащат или не плащат мистериозната такса, предвидена за БНТ и БНР, нито дали изобщо е актуална.

Всъщност законът, определящ таксата изглежда така: "Член 26. (1) Всяко домакинство, притежаващо радио- или телевизионен приемник, заплаща месечна радио-телевизионна такса. Непритежаването се удостоверява с декларация".

Таксата, по-последни данни, е била 2.5 процента от нормативно определената минимална работна заплата за страната.

Малко е неясно дали за два телевизора, трябва да се плаща двойно. А и какво да правим с радиото на GSM-a - това сега за радиоприемник ли да го броим, не ли?!

3. Такса смет.

Колкото и да сме свикнали с прословутата такса, фигурираме в няколко класации за странни данъци с нея. Още повече, че тя е обвързана с количеството изхвърлян боклук.

Е, не сме от страните, с блеснали от чистота, но с гордост може да заявим, че сме една от малкото, които събират подобен данък...

4. Ергенски данък.

Може би някой и друг мъж, позаглеждащ позахабената си след 30 години употреба благоверна, с носталгия си припомня, че срещу сума от 60-100 лева- димитровки , е можел да се откупи.

Данъкът, целящ укрепване на семейството и повишаване на раждаемостта, се плащал от мъже над 26 години, позакъснели да изпълнят задълженията си към социалистическото общество, чиято основна клетка, както помним, била семейството.

Отменен след 1989 г., през 2006 г. този данък отново намира привърженици, които настояват за възстановяването му.