Заплахата от фалит на държави може да възникне в няколко страни в Европа след Исландия, пише Detsche welle. Според професора от Йенския държавен и международен университет Кристоф Олер твърдението, "че държавата не може да банкрутира, защото не е фирма, е погрешно".

Средната задлъжнялост на страните в ЕС възлиза на 65% от националния доход. Всяка страна има и външен дълг, като за Германия той възлиза на 65% от националния доход, а в Италия процентът е над 100.

На този фон разликата между фалит на фирма и държава се състои единствено в това, че последната не може да престане да съществува. Тя може само да загуби платежоспособност, когато загуби капацитет да обслужва задълженията си.

"В зависимост от възстановяването на икономиката платежите се възстановяват след няколко години, обяснява Олер.- Държавата се опитва отново да попадне на пазара на дългосрочни капитали и да се представи като длъжник с добра репутация".

В противен случай ситуацията се усложнява. Липсват средства за инвестиции и изграждане на социална инфраструктура, а това се връща като негатив в икономиката.

Репутацията на страните длъжници се определя от рейтинговите агенции чрез сравнение на приходите и разходите им, обяснява анализаторът на Moody's Александър Кокербек . За разлика от компаниите обаче държавата може да си помогне с промени в законодателството.

Договорът от Маастрихт определя допустимите нива на дефицит и външен дълг на страните членки на ЕС, но засега Европейската комисия се въздържа от санкции срещу страните с дълг, надвишаващ 60% от БВП.

Какъв е примерът на Исландия?

Страната се радваше на максимално добра репутация (рейтинг ААА, присъден от Moody's, или "максимална надеждност"). Рейтингът й обаче беше понижен през май 2008 г. заради силната й зависимост от финансовия сектор.

"Тази зависимост изигра на страната лоша шега през октомври 2008 г.", коментира Олер.

В страната с 300 хил. жители и развит риболов, който обаче имаше минимално значение за националния доход, работеха три международни банки, чиито дългове престанаха да се обслужват, защото на световните пазари престанаха да ги смятат за платежоспособни.

Исландия предложи национализация на банките, чиито дългове можеше да обслужва само, ако самата тя вземе заем.

Ако направи това, Исландия ще получи заем с по-висок лихвен процент, отколкото напромер Германия. Същевременно валутата й се обезценява, създавайки допълнителна тежест върху населението. Почти всички стоки са вносни, което доведе до ръст в цените им.

Именно попадането на държавата в този порочен кръг може да бъде определено като фалит.