Трудно финансиране, икономическо забавяне, лавина от фалити, ръст на безработицата и тенденция към дефлация- достатъчно паралели, за да се направи сравнение с Голямата депресия, пише в. "Le Figaro". Уместно или не, това сравнение заслужава поне известно внимание.

В периода 1929 г.-1932 г. индексът S&P 500 губи 85% от стойността си. През миналата година той спадна с 39% и с още 6% от началото на тази година. В тези условия връщането към инвестиции с положителен резултат е трудно.

Въпреки всичко по време на Голямата депресия има сектори, които бележат ръст, достигащ 40%. CRSP (Center for Research in Security Prices) се връща в свое изследване към този период в търсене на успешни инвестиции.

На първо място трябва да се подчертае, че в периоди на икономически трусове е трудно да се спечели от борсата. Дори инвестиционният гуру Бенджамин Греъм загуби 60% от богатството си за три години. Проучването на CRSP върху 120 индустриални производства показва, че по време на Голямата депресия само 13 са излезли на плюс.

На първо място е бил дървообработващият сектор и конкретно две компании- Diamond Match и Menge му осигуряват ръст от 40%. Първата е производител на кибрити, втората- на амбалаж от дърво, най-вече на опаковки за цигари и сапун.

CRSP стига до извода, че в периоди на криза хората се обръщат към евтините удоволствия на ежедневието. Списъкът от стоки, чиито продажби в периода на Голямата депресия бележат ръст между 1.607.5% годишни, включва цигари, пури и тютюн, захарни изделия и сладкарски продукти, масла. Макар печалбите да изглеждат скромни за съвремието, следва са се има предвид трудностите, с които се е сблъскал периода.

Следващият въпрос е дали победителите от миналото ще бъдат победители в бъдещето. Някои смятат, че ще е така.

Според Бари Уигнър, бивш анализатор на Goldman Sachs, в момента се намираме буквално в « no man's land». Той самият е противник на всякакви паралели с миналото и препоръчва три вида компании.

Първият е насочване към големи марки с ниска задлъжнялост като Amazon.com, Google и Nike. На второ място обаче той посочва същия сектор, визиран и в проучването на CRSP , а именно производителите на стоки, обединени в непреводимия израз «cheap vices», като естествено изключва тютюневия сектор (заради юридическите затруднения, възникващи пред него). Привлекателни според него са компании като Costco и PepsiCo.

На трето място- инвестиране в облигации на компании. По време на Голямата депресия тези книжа достигат доходност от 6.7% годишно на фона на средна годишна дефлация от 6.7%.