За строг мониторинг на кризата се обявиха днес учените от Икономическия институт на БАН. Те препоръчаха на бизнеса да продължи да действа така внимателно и адекватно, а правителството да се въздържа от действия, които биха задълбочили неблагоприятната перспектива.

Процесите се развиват в дълбочина, но скоро няма да свършат, заяви ст.н.с. ІІ степен д-р Митко Димитров, директор на Икономическия институт. Според него антикризистните мерки трябва да бъдат насочени към връщане на доверието на световните пазари, стимулиране на малките проекти по европейските програми и търсене на гъвкави варианти за обслужване на лошите кредити от търговските банки.

За кризата трябва да се говори със спокоен и делови тон, но е факт, че през последните месеци намаляват незлатните валутни резерви, печалбите на търговските банки, постъпленията в държавния бюджет, преките чуждестранни инвестиции, промишленото производство и износа, както и наетите по трудов договор, подчерта и проф. д-р Гарабед Минасян. Той не е съгласен с обяснението на управляващите, че кризата в България е привнесена отвън и смята, че за нея има сериозни вътрешни фактори и причини. Такива са лошо функциониращата институционална и административна среда, която позволява съществуването на корупционни и криминализирани практики и провеждането на мащабни спекулативни действия на различни видове пазари - финансово-капитален, строителен, туристически и т.н.

Основно засегнати са 4 сектора - строителството и операциите с недвижимости, преките чуждестранни инвестиции, износът и туризмът, каза още проф. Минасян. Според него планът „Станишев" не отговаря на дневния ред за излизане от кризата, защото не казва откъде ще се намерят предвидените разходи за около 27-28 млрд. лева, които са над 40% от БВП на страната.

За да се справим с проблемите, трябва да бъдат проведени 4 антикризистни мерки, които да съответстват на идентифицираните кризисни фактори и причини. Най-общо те са - премахване на търканията в отношенията ни с ЕС, за да има вътрешна политическа и икономическа стабилност; повишаване качеството и ефективността на институциите; задължително подобряване на средата преди прякото финансово подпомагане на отделни сектори и въздържане на правителството от обсебване на икономическите функции, маскирани като държавно регулиране.

България ще изживее по свой начин кризата, защото основните проблеми у нас са по-високите лихвени равнища и инфлация над средната за страните от еврозоната, каза и ст.н.с. ІІ степен д-р Татяна Хубенова, ръководител на секция „Международна икономика" в Икономическия институт на БАН. Според нея увеличаването на лихвеното бреме за бизнеса и домакинствата ще принуди правителствата да включат час по-скоро антикризисни програми за излизане от неблагоприятната ситуация.

Добрата новина за нас все пак е, че остава зависимостта ни от пазарите на ЕС, при това с положително салдо, каза д-р Хубенова. Търговията ни със страните от ОНД обаче бележи устойчив застой, в стресово състояние е обмена ни и със съседните държави.