Наближава втората годишнина от началото на финансовата криза в САЩ, пише Fortune. В случая обаче няма да има шампанско, тъй като с изключение на една шепа далновидни (или споходени от късмет) спекуланти, за останалите последните две години в САЩ са ужасни.

Кошмарът започва на 12 юни 2007 г., когато става ясно, че два хедж фонда на Bear Stearns, които инвестират в ценни книжа, обезпечени с ипотеки, фалират. Това е и предвестникът на паниката и фалитите, които доведоха до световна рецесия и падението на могъщи институции като Bear Stearns, AIG, Lehman Brothers и Royal Bank of Scotland (RBS).

Дори и подобна тъжна годишнина обаче може да е от полза. Това е удобен случай да се погледне в миналото и да се помисли за бъдещето.

Кризата започва с високорисковите ипотечни облигации, но вече се разпростира далече извън тази индустрия. Проблематичните сфери в момента включват кредитните карти, заемите за строителство, офис сгради, търговски центрове, изкупувания на компании, финансирани с дълг, ипотечни облигации и различните ценни книжа базирани на всички тези неща. Така че дори и жилищният пазар в САЩ утре да се възстанови като по чудо, което няма да стане, големите проблеми пак ще останат.

Това, което почти всички не забелязват преди две години е, че световната финансова система е едно бедствие, което е на път да се разрази. Тогава беше ясно, че цените на жилищата, придобиванията на компании, които се финансират с дълг и други подобни сделки бяха движени от огромните количества пари, за които се търсеха инвестиции, независимо от това колко идиотски. Това, което не беше ясно, е начинът, по който пазарите бяха свързани помежду си и бяха глобализирани. Така, егоистичното поведение в САЩ, или финансовият свински грип, се разпространи по света по-бързо, отколкото обикновеният свински грип го прави в момента.

Оставянето на Lehman Brothers да фалира изглеждаше разумен ход, като се има предвид шума, който се вдигна, само шест месеца преди това когато щатските данъкоплатци спасиха кредиторите на Bear Stearns и позволиха на акционерите на инвестиционната банка да получат по 10 долара на акция за книжа, които на практика нямаха стойност.

Неочакваните последствия от фалита на Lehman обаче изплашиха света. Първо, защото поради почти незабелязана промяна в законодателството на САЩ от 2005 г., касаеща фалитите, партньорите на Lehman имаха право да изземат и да продадат активите, които инвестиционната банка е оставила в залог за различни сделки. Тези продажби свалиха цените на активите, нанасяйки големи загуби на други институции и всяха страх, тъй като институциите ставаха все по-предпазливи в отношенията помежду си. Второ, фалитът на Lehman доведе до това, че Reserve Primary Fund стана първия голям фонд парични пазари, стойността на чиито нетни активи пада под целевата граница от 1 долар на акция. Фондът нанесе капиталови загуби на инвеститорите, което изплаши милиони хора.

Накрая, някои хедж фондове, които ползваха основно Lehman като брокер, не можаха да получат достъп до активите си след фалита на компанията. Други фондове започнаха да местят акаунтите си от Goldman Sachs и Morgan Stanley, които като инвестиционни банки не можеха да ползват помощ от правителството. Това влоши положението на двете институции и ги принуди да се трансформират в банкови компании.

Тези неочаквани последствия от фалита на Lehman обясняват защо щатските регулаторни органи с такова голямо желание направиха стрес тестове на 19-те най-големи финансови институции в страната. Кой би искал някоя от големите банки, като Citigroup например, да фалира и да бъде отговорен за Lehman II?

Независимо от ръста на фондовия пазар през последните три месеца, положението все още е далеч от добро. Стратегията на правителството за спасяване на финансовата система изглежда е от типа "играй и се моли", прилаган и при предишни кризи. Правителството може да играе за време, да се моли, че всички пари, които се наливат пазарите и в икономиката ще доведат до положителен обрат и да се надява, че банките реализират достатъчно печалби, за да се стабилизират сами.

Дали всичко това ще проработи? Или САЩ ще последва съдбата на Япония, където банките и икономиката бяха в стагнация едно десетилетие? Отговорът след година.