Пенсионният бизнес е относително млад за България. Той е повече от добре регулиран от момента на създаване на надзорния орган в лицето на КФН, коментира специално за Profit.TV, Даниела Петкова изпълнителен директор на ПОК Доверие. В него се прилагат всички стандарти за контрол, съществуващи и в другите държави. Пенсионните фондове се отчитат всеки ден.

Кризата е трудно време за всички и особено за големите институционални инвеститори, каквито са пенсионните фондове. В такава ситуация сме от началото на миналата година, въпреки че у нас за криза започна да се говори чак през втората й половина.

Ако се използва сравнението като метод, то би следвало да се сравнят резултатите на родните фондове с тези на чуждестранните такива.

"Едно такова сравнение сочи, че българските пенсионни фондове се справиха много по-добре от други такива по света и в региона" - коментира Петкова. Това се измерва в по-малкия размер на реализираните отрицателни доходности, отколкото в други държави.

По време на криза наистина е особено важно да се реализира колкото се може по-малък процент загуба. Една от причините, поради които можем да се похвалим с този резултат, е фактът, че кризата завари България с валутен борд, което носи една финансова стабилност от гледна точка на валутата и други финансови инструменти. Това помогна и на българските пенсионни фондове, за да се представят по-добре.

Фактът, че много хора остават без работа води до един умерен риск за пенсионната система, според Петкова.

Инвестициите на пенсионните фондове са доста динамични. От миналата година ПОК Доверие преструктурира много сериозно портфейла си. В момента едва 6-8% от активите са инвестирани на БФБ. Има инвестиции в акции на други фондове борси извън България, които не влизат в този процент.

През април всички пенсионни фондове вече имат положителна доходност на годишна база. Специално фондовете, управлявани от Доверие, от началото на годината до момента са с положителна доходност на годишна база. Започна процеса на редукция на отрицателната доходност от миналата година.

Част от преструктурирането на портфейлите на Доверие бе намаляване на експозициите в акции и пренасочването им към банкови депозити и държавни ценни книжа. Фондът има още инвестиции в корпоративни облигации в страни от ЕС. Има инвестиции в недвижими имоти и в държавни ценни книжа, но не в български такива.

Една от големите промени, които се очакват по отношение на регулацията на пенсионните фондове, е да бъде разрешено на пенсионните фондове да инвестират средства в инфраструктурни проекти, което е по-добър вариант от това да се намалява вноската в универсални фондове (каквито предложения имаше от БСК).

Възможни са сливания и поглъщания в сектора, но не поради кризата, а поради типични бизнес причини. Кризата даде много интересна хипотеза за анализаторите.

Не бива да се вярва на максимата, че най-големите са най-защитени. Малките пенсионни фондове са прекалено малки, за да усещат големи притеснения от кризата. За големите положителното е, че се справиха добре с кризата. В този аспект, кризата не е фактор, който ще повлияе върху развитието на бизнеса.

Ако България се справи с онова, което може да превърне кризата в катастрофа, ние имаме шанс да приключим с малки поражения, такива обаче ще има. Това което може да доведе до катастрофа е неуспеха да се запази валутния борд и да се запази стабилността на финансовата система.

И на последно място трябва да се минимизира негативното въздействие на кризата върху реалния сектор. Първия ефект е спад на приходите от продажби и от там следват загуба на работни места и други негативни фактори.