Бъдещият фискален обрат в Германия може да се окаже трансформиращ за изпитващата затруднения икономика на страната и за европейската отбрана. Но законодателите в Берлин не разполагат с много време, за да осъществят историческата промяна.

Фискалните и икономическите политики бяха разглеждани като спорен момент по време на предишната управляваща коалиция в Германия и допринесоха за окончателното ѝ разпадане в края на миналата година. На фона на продължаващите преговори за нов управляващ алианс Християндемократическият съюз и неговият филиал Християнсоциалният съюз - който водеше в социологическите проучвания през февруари - и Социалдемократическата партия изглежда са постигнали нещо като пробив.

Във вторник вероятният бъдещ канцлер Фридрих Мерц и други политически лидери обявиха планове за реформиране на дългогодишния фискален стълб, известен като дългова спирачка на Германия. Целта е да се даде възможност за по-високи разходи за отбрана. Те разкриха и нов специален фонд за инфраструктура на стойност 500 млрд. евро.

Осъществяването на тези планове ще означава промени в германската конституция, за които е необходима подкрепата на мнозинство от две трети в парламента. Това вероятно ще се получи в момента - но ще бъде много трудно да се постигне, след като новоизбраните представители на парламента се съберат за първи път по-късно този месец. Следователно гласуването на конституционните промени може да бъде прокарано в рамките на седмицата.

„Голяма, смела, неочаквана“ стъпка

Според икономисти и анализатори от Bank of America Global Research решението за промяна на дълговата спирачка е нещо „голямо, смело, неочаквано - променящо перспективите пред германската икономика“.

От няколко години насам германската икономика се колебае на ръба на техническата рецесия, определяна като две последователни тримесечия на спад на брутния вътрешен продукт. През 2023 г. и 2024 г. националният БВП се редуваше между разширяване и свиване през всяко тримесечие.

От технологии до отбрана: Какво означава за Европа победата на Мерц в Германия

Страната е изправена пред широк кръг от предизвикателства, включително инфраструктурни проблеми, изпитващ затруднения сектор на жилищното строителство и натиск върху някои от отраслите, които в миналото са имали силен принос за нейния растеж, като например автомобилостроенето.

Сега има надежда за промяна. Експертите смятат, че планираното специално инвестиционно дружество може да бъде от полза за икономиката на страната.

„Пазарите могат да очакват икономически тласък, а прогнозите за растежа на Германия вероятно ще бъдат увеличени“, коментира пред CNBC в сряда Флориан Шустер-Джонсън, старши икономист в Dezernat Zukunft. „Мисля, че в краткосрочен план това ще стимулира вътрешната икономика, защото ще има голямо търсене за хората, които изграждат тези нови инфраструктури, и за компаниите, които сега ще започнат да получават нови държавни поръчки“.

По думите му предложението за фискална промяна в Германия е „забележително“.

„По-високите разходи за отбрана биха могли да имат и дългосрочен ефект върху икономиката, водейки до увеличаване на производствените мощности, които в крайна сметка биха могли да влязат в употреба и за граждански цели“, добавя Шустер-Джонсън.

Това би могло да изтласка Германия над сегашната цел на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана, добавят икономисти от Deutsche Bank Research.

„Днешната силна реторика предполага, че отвореното пространство за взимане на заеми за отбрана ще бъде използвано с темпове, които биха могли да доведат до увеличаване на германските военни разходи до поне 3%, може би още през следващата година“, казват те.

Според Мерц геополитическите събития показват, че е необходимо да се предприемат сериозни мерки за укрепване на сигурността и отбранителните способности на Германия и Европа.

Алергия към риска и промяната – това ли спъва най-голямата икономика в Европа?

„В светлината на заплахите за свободата и мира на нашия континент, мотото „каквото е необходимо“ сега трябва да се прилага и за нашата отбрана“, категоричен е той.

„Макар че политическите изявления до голяма степен ще бъдат полезни, други фискални и бюджетни планове на вероятната нова коалиция тепърва предстоят и биха могли да окажат собствено въздействие върху германската икономика“, отбелязва Карстен Бржески, ръководител на глобалния отдел за макротехнологии в ING. „Не бихме изключили, че официалните коалиционни преговори все пак ще доведат до някои съкращения на разходите, което би намалило положителното въздействие на обявените фискални стимули“.

Новите мерки в подробности

Замисленият от потенциалната нова коалиция специален инвестиционен фонд на стойност 500 млрд. евро няма да бъде част от федералния бюджет, а ще се финансира чрез кредити, без да допринася за нов дълг. Предвижда се средствата да бъдат използвани в продължение на 10 години, като се съсредоточат върху транспорта, енергетиката, образованието, гражданската защита и друга инфраструктура. Част от средствата ще бъде отпусната на местните власти, за да се подпомогнат техните финанси. А за да се избегне прилагането на дълговата спирачка, фондът ще бъде заложен в конституцията, което го освобождава от фискалното правило.

В сегашния си вид дълговата спирачка ограничава размера на дълга, който правителството може да поеме, и постановява, че размерът на структурния бюджетен дефицит на федералното правителство не трябва да надвишава 0,35 % от годишния БВП на страната. Една от ключовите промени в новия план е, че разходите за отбрана, които надхвърлят 1% от БВП на Германия, няма да се отчитат при определянето на горната граница на дълговата спирачка, което означава, че тези разходи вече няма да бъдат ограничавани.

На германските провинции също така ще бъде позволено да поемат повече дълг, отколкото досега, и ще бъдат предприети дългосрочни предложения за модернизиране на дълговата спирачка и засилване на инвестициите.