В България масов интерес към финансовите пазари се прояви едва към края на инвестиционната мания през 2007 г. Именно поради тази причина, грамотността в тази област е доста ниска. Затова възнамерявам да подготвя серия от статии, които ще хвърлят светлина върху онези теории, които са най-популярни в страните с традиции в борсовата търговия.

Това ще помогне да бъдат разбрани техните идеи, чрез които начинаещите инвеститори и трейдъри да преценят на кой метод за анализ да се доверят и към коя от тези теории е най-добре да насочат своето внимание. Целта на статиите е не само да запознае читателя с това какви концепции предлагат те, а най-вече да му помогне да си създаде представа, кои са най-подходящи за индивидуалния участник.

В държавите с утвърдена инвестиционна култура, една от най-популярните теории е "Теорията на случайното блуждаене" (Random walk theory). Нейните твърдения гласят, че пазарните движения са случайни и непрогнозируеми. Следователно и техническият, и фундаменталният анализ са загуба на време, особено за индивидуалните участници.

Голяма част от нейните постулати са предложени от френския математик Луи Башелие, в началото на двадесети век. Все пак заслугите за популяризирането на идеята, че движенията на пазара са случайни и непредвидими принадлежат на Бъртън Малкейл, който през 1973 г. създава тази теория.

Той твърди, че цената няма памет, което означава, че миналите и настоящите цени не могат да служат като база за прогнозиране на бъдещите. Привържениците на тази теория приемат още, че цената се адаптира спрямо информацията, заливаща медийното пространство и това става толкова бързо, че на практика обикновеният инвеститор не може да спечели.

Мнението на автора на тази теория е, че новините и събитията също са случайни и не подлежат на прогнозиране, което прави и фундаменталният анализ неефективен и излишен.

От тук следва препоръката към дребния инвеститор да се възползва от най-елементарната стратегия "купи и задръж" (buy and hold strategy). В краткосрочна перспектива такъв подход към пазара не може да донесе успех. Ако се вземе предвид обаче, че в дългосрочен план фондовият пазар се движи нагоре, участниците ползващи тази стратегия могат да постигнат ръст на своето портфолио близък до поскъпването на някой от световните индекси.

Тази теория бе една от любимите на милиони американци през последните десетилетия поради следните причини: тя не изисква усилия за ограмотяване и мнозина приеха, че да инвестираш е безрисково начинание, като да държиш парите си в банка. Подобна илюзия бе поддържана от тридесетгодишният възход на американските акции и ако на някой, който е печелил през целия си съзнателен живот обясните, че един ден тези лесни печалби ще приключат, той няма как да ви повярва.

Наистина фондовият пазар предлага възможности за дългосрочни печалби дори и за неопитните инвеститори, но това се случва само когато е налице продължителен бичи тренд. Причината е, че пазарът на акции има свойството да се измества възходящо във времето.

Отчитайки цивилизационния прогрес, той формира възходящ коридор, което позволява в дадени периоди от време да се извлича печалба, близка до тази, която предлага поскъпването на пазарните индекси. Валутният пазар няма свойството трайно да се отмества в една посока по напълно разбираеми причини. Дългогодишното поскъпване на една валута води до поевтиняване на другата от дадена валутна двойка и безконечното обезценяване е невъзможно. Затова стратегията „купи и задръж" не се използва на Форекс.

Интересен е фактът, че тази теория е била приета не само от индивидуални участници по света. Много от взаимните фондове също се адаптирали към нейното прилагане. Така наречените индексни фондове не използват почти никакъв анализ, а се опитват пасивно да следват хода на индексите, към които са обвързани.

Капанът, който крие теорията се състои в склонността на човешката психика да проектира старите трендове, подтиквайки ни към линейно мислене. Инерционните сили в обществените настроения подтикват тълпата да очаква още покачване, най-вече около оформящия се връх.

Недостатъците в нея произлизат именно от това, че тя не отдава никакво значение на емоционалната ангажираност на хората, които търгуват на борсата. Всяка теория, която пропуска психологическите и социалните фактори, може да донесе печалба само временно.

Неслучайно съществува един всепризнат факт, че вечните губещи са дребния и средния инвеститор. Тази категория участници не е склонна да изучава правилата. Начинаещите трейдъри също са уязвими, но това е така докато придобият необходимия опит. Последните могат да се измъкнат от категорията на постоянните губещи, защото те, като активни участници постепенно се научават да търгуват успешно.

Между 1929 и 1998 г. тази теория е била тествана и сравнена като резултатност с Теорията на Dow, която е основата на техническия анализ. Резултатите показват, че втората носела всяка година по 2% по-добра доходност спрямо първата и при това рискът бил значително по-нисък.

Вярно е, че пазарите изглеждат хаотични като поведение. Тяхното педантично изучаване обаче ни показва полезни закономерности, които не работят винаги, но в повечето случаи имат едни и същи последствия. Именно, за това техническите анализатори се справят много по-успешно от тези, които се опират на тази наивна теория. Това е валидно особено когато започне продължителен мечи пазар, като този, който стартира в края на 2007 г.

За да „победите" пазара, е необходимо да изучите определен анализ, да придобиете умения да оценявате риска, който поемате и също така да формирате издръжлива психика, недопускаща дестабилизиране, както от неизбежните загуби, така и преждевременно появилите се големи печалби. Едва тогава индивидуалният трейдър е готов да спечели от парите на милионите пасивни инвеститори, които купуват просто, когато имат пари и продават, когато са притиснати от обстоятелствата.

Автор: Ивайло Груев, www.home-traders.eu