Портфейлната теория се развива с идеята, че когато в един портфейл се комбинират няколко или повече различни актива, например акции, доходността и рискът на портфейла да са по възможност по-добри от тези на всеки един актив поотделно, коментира Николай Майстер от Интеркапитал Маркетс.

Когато говорим за портфейл, основните неща са риск и доходност. Доходността се смята относително лесно, т.е. тя е средно претеглена величина на постигнатата от всички позиции.

При изчисляването на риска трябва да се добави и влиянието на ковариацията на различните позиции.

Да вземем опростен пример от две позиции. Едната е с доходност 10%, другата 30% - ако двете са с едно тегло, то доходността е 20%.

При риска обаче, трябва да се знае как тези две позиции са се изменяли една спрямо друга, а не само риска на всяка една от тях. Важно е да се знае дали се получава така, че когато едната позиция пада другата се качва или двете падат едновременно. Това се определя от ковариацията между стандартните отклонения или риска на всяка позиция.

За да се постигнат целите на диверсификацията е добре в портфейла да има около 40 позиции.

В момента емпирични изследвания доказват, че добавянето на повече позиции не намалява рискът по-нататък.

Добре е да се добавят позиции, които не се движат в една посока. Това може да се постигне, когато те са от различни държави.

Теоретично, портфейл с 40 позиции само от акции от БФБ е вероятно да е по-рисков от такъв от акции на различни пазари.

Последната една година е много добър пример за влиянието на волатилността.

Рискът измерван със стандартното отклонение на всяка една позиция се повишава. Акциите се променят от днес за утре с много по-голяма скорост. Движение на S&P 500 с повече от 2% се смяташе за много голямо преди две години. Днес виждаме дори движения от 5-10%.

Това обаче не е големият проблем. По-големият проблем е, че по време на криза, повечето класове активи се движат в една и съща посока.

Дори и ковариацията между активите и пазарите в нормални времена да е ниска, по време на криза това се променя. Започва да се забелязва връзка в движението между цените и на различни пазари по света.

Докато БФБ вървеше нагоре в края на 2007 мислехме, че родните компании не са толкова обвързани със световните пазари. Оказа се обаче, че по време на криза сме много по-обвързани.

Тоест, ако някой е структурирал портфейл от акции в различни страни и е очаквал, че те няма да се движат в една посока в един и същ момент, той е бил неприятно изненадан през последната година.

Решението на този проблем бе инвестиране в алтернативи активи. Хеджфондове, имотни фондове, суровини, метали и др. Кризата през последната година обаче е толкова всеобхватна, че дори и те се движиха в една посока с изключение, може би, на златото, което остава единственият инструмент, подходящ за хеджиране.

Тоест, ковариацията от нулева или отрицателна за различните класове активи в нормална среда и исторически аспект стана доста близка до единица.

Със сигурност доста голяма част от теорията или по-скоро прилагането й на практика ще претърпи преразглеждане след края на кризата, заключи Майстер.