Основните фактори, които сегментират българските потребители на групи са три. Очаквано, социалното положение е най-значимият фактор. Все още доходът е определящ за поведението на хората, защото голяма част от българите са с нисък разполагаем доход, се казва в проучване на поведението на потребителите в България на ММД.

Вторият фактор, който е със сила много близка до тази на фактора социално положение, е отношението към света и новите технологии, т.е. как хората променят начина си на живот в съответствие със световните тенденции не само по отношение на новите технологии, но и по отношение на работа, семейство, почивка, или живеят затворено и закостеняло, вън и независимо от променящата се среда около тях.

Третият фактор е отношението към семейните и родови ценности. На пръв поглед този фактор дава отношението към традициите и семейството. Но в общество, което вече 20 години е в преход, не само икономически, но преди всичко ценностен, този фактор много ясно говори за самочувствието, с което живеят различните хора.

Проучването е реализирано през октомври-декември 2008г. сред 2000 респонденти, като целта е първо създаване на „лайфстайл карта" на българските потребители.

Седем са различните начини на живот в България и съответно лайфстаил групите, заявяват от ММД.

Най-общо групите могат да бъдат разделени на две - с по-високо и с по-ниско социално положение. Три са групите с по-високо социално положение - Активни, Доволни и Безразлични.

Активните са онези 10% от обществото, които работят активно за своя успех и го постигат. Този стремеж им осигурява най-добро социално положение, най-свободен материално и най-отворен към света живот.

Доволните и Безразличните имат много подобно социално положение, но много различни ценностни системи и отношение към живота, които се определят от различното им отношение към родовите ценности. Доволните приличат много на Активните в начина си на живот като основната разлика е, че те са постигнали много, доволни са от положението си и нямат толкова силна мотивация за постигане на повече в живота. Липсата на самочувствие и гордост у Безразличните ги прави апатични и пасивни в своя живот. Те имат добро материално положение, което по-скоро консумират без да имат ясна цел и мотивация за развитие.

Три са и групите с по-ниско социално положение - Позитивни, Затворени и Неприемащи. Макар и с много различно социално положение Неприемащите имат много общо с Безразличните. Липсата на самочувствие и гордост и при тях води до пасивно и примиренческо отношение към живота. Те са на дъното на социалната стълбица и не правят нищо, за да променят това.

Основната разлика между Позитивните и Затворените е в различната им степен на отвореност към света и новите технологии. По-голямата отвореност на Позитивните им дава по-оптимистичен и по-търсещ поглед към живота. В живота си те виждат повече възможности и потребяват по-широка гама от продукти и услуги, въпреки ограничения си бюджет.

Седмата група - Пасивните - са групата в центъра на координатната система, място, което се определя от средното им състояние по отношение и на трите фактора. Централното им положение не означава, че те нямат характер, а по-скоро, че са средата на обществото. Те са хора, които предпочитат да следват и не обичат да изостават. Тяхното желание е да не се откроявят с крайности нито в мисленето си, нито в поведението си. В живота им намира място само утвърденото и разработеното.

Активно или пасивното отношение към живота и разполагаемият доход са основните движещи сили на потребителското поведение - колкото по-активно живеят хората, толкова по-активно потребяват.

Втората движеща сила е разполагаемият доход. Колкото по-висок е разполагаемият доход, толкова по-лесно и чисто е превеждането на житейската философия в потребителска, защото парите не ограничават избора. Все още разполагаемият доход доста голяма част от българите е около или под 50%. Това са и хората с по-ниски доходи, което означава, че разполагаемият им доход е малък не само като дял, но и измерен в реални стойности. Неминуемо това не само ограничава поведението им като потребители, но и рефлектира върху житейската им философия.

Като цяло българските потребители могат да бъдат разделени на две големи групи - активно живеещи и пасивно живеещи, като активно живеещите са групите с по-високо социално положение, а пасивно живеещите - с по-ниско.

Големите изключения от това правило са Безразличните и Позитивните. Поради пасивното си отношение към живота Безразличните не се възползват изцяло от своето благосъстояние, за разлика от Позитивните, които успяват да се възползват от всяка стотинка.