Дребните и средни инвеститори от край време разчитат да получат прогноза за финансовите пазари от икономистите. За участниците на пазара това са именно авторитетите, които предлагат визия за бъдещето. Финансовите пазари обаче, постоянно ги поставят в иронична ситуация, опровергавайки твърде често мнението изложено от академичните икономисти. Днес ще представя някои примери публикувани в сайта www.socionomics.net, които демонстрират как в исторически план, по време на повратни моменти, големи авторитети са давали абсолютно неадекватни прогнози.

„Тази експанзия ще продължи вечно." Това са думи на професор по икономика от Масачузетския технологичен институт написани в The Wall Street Journal. Негова статия изказваща това гръмко твърдение се появява на 30 юли 1998 г. През онзи период той не е единствен с бичите си очаквания за безспирен просперитет, разчитайки, че държавните институции могат да елиминират периодите на депресия. На страниците на The Wall Street Journal има друг фрапантен случай на сериозно разминаване в мнението на икономистите и развилите се събития. 98% от тях в новогодишна анкета за 2001 година изказват становище, че очакват непрекъснат растеж през следващите дванадесет месеца. Действителността показва, че мечият пазар започнал през 2000 г. завършва едва в края на 2002 г.

Тези техни неуспехи да предскажат икономическите контракции съпровождат цялото историческо развитие през последните десетилетия. В изданието си от 29 ноември 2008 г. The Economist за втори път отбеляза: „Репутацията на икономистите в предсказването на рецесиите е незавидна. Някои от примерите са толкова очевидни и поучителни, че е задължително да бъдат припомняни."

За повечето от известните и уважавани икономисти на двадесетте години на миналия век, сривът предшестващ Голямата депресия е бил съвсем неочакван. Четиринадесет дни преди „черния вторник" на 29 октомври 1929 г., Ървинг Фишер, най-известният икономист на Америка и професор по икономика в Йейлския университет заявява: „След няколко месеца очаквам да видя пазара на акции на много по-високо ниво от днешното." Фишер е един превъзходен теоретик, основател на иконометриката и пионер в анализа на индексите. Неговата увереност го подтикнала да направи огромни инвестиции и според думите на сина му, изгубил равностойността на 140 милиона долара в днешни пари по време на пазарния срив.

Британският икономист Джон Менард Кейнс, известен още като баща на макроикономиката, натрупал състояние на финансовите пазари за себе си и за Кеймбриджкия университет, е заварен неподготвен и изгубва днешната равностойност на един милион британски лири от своето богатство.

Няколко дни след срива Harvard Economic Society уверява своите почитатели: „Жестока депресия, като тази от 1920-1921 година е извън обхвата на вероятностите. Ние не сме изправени пред една продължителна ликвидация." През 1932 година след серия провалили се икономически прогнози, дружеството затваря врати.

От тогава се появяват нови дружества към университети, централни банки и независими мозъчни тръстове. Знаят ли те нещо повече за икономическото прогнозиране от своите предшественици?

След Голямата депресия науката и технологията постигат изключителен напредък. След седем десетилетия на събиране на данни и прогрес на иконометричните методи, човек може да предположи, че инструментите за предсказване на макроикономиката са станали значително по-ефективни от своите предшественици от 1929 година. Въпреки това, още от 1988 година, някои водещи икономисти открито коментираха липсата на прогрес сред професионалистите.

В статия публикувана в American Economic Review, списание издавано от Американската икономическа асоциация, Катрин Домингез, Рей Феър и Матю Шапиро отбелязват, че един съвременен икономист, въоръжен с най-новите и усъвършенствувани иконометрични техники, който има на разположение огромната база данни недостъпна през 1929 г. не би направил по успешна прогноза от своите предшественици. Практическите резултати продължават да подкрепят това заключение. Например, един автор прави следния коментар за статия излязла в декемврийското издание на Foreign Affairs през 1997 г.: „Трудно е да си представим статия озаглавена «Блестящо бъдеще пред Азия» излязла в по-неподходящо време." Статията написана от двама професори от Харвард се появява в момент, когато икономиките на Източна Азия вече са в процес на разпад. Япония се люшка в една от трите рецесии сполетели я през това десетилетие. Всъщност подобен материал е било добре да бъде публикуван през 1974 година, когато пред Азия е имало блестящо бъдеще. Закъснението на тази статия е от цели 23 години.

Президентът Хърбърт Хувър, разсъждавайки в своите мемоари върху консенсуса сред икономистите преди настъпването на депресията, за която обществото толкова често го обвинява, с болка си спомня: „Нарастващият оптимизъм породи една безразсъдна идея наречена "Нова икономическа ера". Тя се разпространи из цялата страна. Уверяваха ни, че бяхме навлезли в нов период, в който старите закони на икономиката не бяха вече приложими." Седем десетилетия по-късно прогнозите на професора от Масачузетския технологичен институт за „Новата икономика" повториха същите безумия. Още веднъж оправданието беше, че сме овладели бизнес цикъла: „Тъй като разполагаме с инструменти, чрез които можем да поддържаме сегашната икономическата експанзия, не можем да влезем в рецесия. Ние притежаваме паричните и фискални ресурси да я предотвратим, както и екип от политици, който не би се поколебал да ги използва, за да продължи експанзията." написа той. Ако това бе възможно, тогава Япония с нейния „политически екип" от макроикономисти с макроикономически инструментариум от световна класа, щеше да предотврати продължителната стагнация обхванала страната от 1988 година до днес.

Неуспехът на икономистите да прогнозират успешно предстоящите рецесии се дължи основно на незачитането на предимството, което имат пазарните индекси пред икономическите показатели. Още преди да започне свиване на стопанската активност, пазарите подават сигнали за това, което предстои. Те идват няколко месеца преди финансовите показатели да започнат да се влошават.

Методът, който позволява да се разпознаят тези изпреварващи сигнали, се нарича технически анализ. Неговите инструменти не дават 100% гаранция за разпознаване на бъдещото движение, но надеждността в конкретни ситуации достига до 80-90%. Никой друг анализ не представя толкова голяма прецизност, за това кога да се купува и продава и също кога да се изчака. Освен тези негови предимства има и още една добра новина - той е много по-лесен за изучаване и по-достъпен за използване от страна на индивидуалния инвеститор и трейдър.

Ивайло Груев, home-traders.eu

Още:

Какво куца е теорията на ефективните пазари?
Дали всичко е случайно?
Понятието лесни пари вече е история
Какво е пазарен сентимент
Бичи пазар ли е това?