Аграрният сектор в България преживя истински колапс в периода 1997 - 2007. През последните десет години делът на аграрния сектор в БВП намалява почти пет пъти, въпреки годините на подем на българската икономика. Лекият ръст през 2008 г. не може да заличи негативите от изминалите десет години, се казва в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), според които секторът се нуждае от спешни реформи.

Данъчните облекчения и растящите субсидии не са успели да изпълнят целта си, стимулирайки развитието на сектора, смятат от института, и изчисляват, че помощите в периода 2001 - 2007 г. , главно по линия на данъчни облекчения и субсидии, възлизат на 2.5 млрд. лв.

В периода 2001-2007 земеделските производители са ползвали данъчни облекчения в размер на 779 млн. лв. (не се облагат с подоходен данък доходите им, данък печалба се преотстъпва 60% и се възстановява платеният акциз върху закупените горива) и са получили общо 1.75 млрд. лв. субсидии, като тези средства са силно концентрирани.

От данните за получените средства по Схемата за директни плащания на площ за календарната 2007 г. става ясно, че 80% от субсидиите са отишли при по-малко от 7% от земеделците (или 5 000 бенефициенти), а останалите почти 70 хил. бенефициенти са получили по-малко от 20% от всички средства.

Анализът посочва, че субсидиите и данъчните облекчения не са социална мярка, която да подпомогне земеделските производители, тъй като на практика те са изключително концентрирани в големите стопанства и фирми.

Изследването сочи, че въпреки огромните помощи мнозинството от земеделците декларират изключително ниски доходи - за 2007 г. над 67% от земеделците декларират до 60 лв. месечен доход, а едва 2% (или 651) от тях декларират доходи над 500 лв. на месец.

„Фокусът на земеделските производители вече не попада върху клиентите (потребителите), а върху управляващите. Стимулите вече не са да се създава богатство, а да се преразпредели възможно най-много в нечия полза", заяви Петър Ганев, икономист в ИПИ.

На практика, субсидиите заробват хората в неефективна дейност. Работещите в сектор селско стопанство са много повече от получаващите субсидии. Част от тях с времето ще трябва да напуснат сектора, тъй като той следва да бъде по-ефективен. Наличието на субсидии, задържащи производители, които не са ефективни, ще забави този процес с цената на милиони левове и ще отложи реформирането на сектора, който има силна нужда от това.

Аграрният отрасъл не се развива и дърпа икономиката назад, смятат от ИПИ. Изкривяват се стимулите и се вреди на всички - и на производителите, и на потребителите, и трети страни, и на държавата.

Родното селско стопанство се нуждае от промяна, която да направи така, че земеделците да взимат свободно своите решения (за продукция, цена и т.н.) на база на пазарни фактори, като тяхното възнаграждение зависи изцяло от техните клиенти, а не от държавата и респективно данъкоплатците.

Базирайки се на икономическата логика и добрите международни практики (Нова Зеландия, Австралия, Швеция - представени в изследването) се препоръчват следните мерки за подобряване на аграрния отрасъл:

1)Премахване на данъчните облекчения - ставките на преките данъци са едни от най-ниските в Европа и затова е необходимо незабавно премахване на всички данъчни облекчения

2)Премахване на субсидиите от държавния бюджет - подпомагането на земеделието от ЕС ще достигне своя пик през предстоящите години

3)Подобряване на условията за бизнес - ще се насърчи предприемчивостта и ефективността на всички отрасли

4)Прекратяване на интервенциите на пазара - държавните интервенции са повече пречка за всички, отколкото решение на проблема за някои

5)Намаление на бюрокрацията

6)В средносрочен план премахване на всички субсидии - раздаването на субсидии влияе негативно на граждани, държавен бюджет и самите земеделски производители чрез нереални цени, изкривени стимули и намалена производителност.