Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова каза пред журналисти, че би могло да се помисли за евентуално увеличаване на минималната заплата с оглед ограничаване ефектите от кризата.

Тя участва в годишната среща на главните секретари на националните икономически и социални съвети от страните членки на ЕС и генералния секретар на Европейския икономическия и социален комитет.

Масларова изрази надежда на следващото или по-следващото заседание на Министерския съвет тази стъпка да се обсъди.

Министърът посочи, че в обществения сектор на минимална заплата са около 46 000 души и в този смисъл държавата би могла в сектора да си позволи такава стъпка. Минималната заплата е обвързана и с плащанията по Националния план по заетостта, добави тя.

Председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски каза пред журналистите, че е необходимо провеждането на политика, базирана на ясни структурни приоритети, която да подготви страната за условията след излизането от кризата.

Сред секторите, които страната трябва да развива, Дулевски открои асемблирането на компютри, производството на телевизори, на бяла техника, производство на български плодове и зеленчуци, храни. Сред мерките за преодоляване на кризата на трудовия пазар на страните от ЕС, подкрепени от всички социални партньори в рамките на Общността, Дулевски посочи така наречения фискален пакет, свързан с разходи от държавните бюджети.

На първо място става дума за разходи за инфраструктура, съобразена със спецификите на всяка европейска държава. Друга мярка е свързана с намаляване на данъци и осигуровки или разширяване на обхвата на социални плащания. Провеждане на политики на гъвкавост на икономиката и в частност на фирмено ниво е сред другите общоевропейски мерки. В пакета от антикризисни мерки влизат и тези за защита на националните производства като автомобилостроенето или електрониката например. Европейските страни са обединени около тезата за необходимостта от сериозни инвестиции за преквалификация в условия на криза.

Сред антикризисните мерки са тези за подпомагане на малките и средни предприятия и заетостта в тях чрез кредити. Дулевски обаче каза, че някои от икономическите и социални съвети на страните от ЕС изразяват опасения дали този кредитен ресурс ще достигне до тези компании. Съветите на страните от Общността се опасяват от това дали времето ще е достатъчно, за да се изпълнят тези антикризисни мерки, каза Дулевски.

Друго предизвикателство е доколко средствата ще са достатъчни за решаването на проблемите, свързани с кризата, и колко време трябва да се прилагат тези мерки. Попитан кога се очаква да има изход от кризата

Дулевски каза, че към края на есента ще се видят първите признаци на подобряване на ситуацията в американската икономика, а след едно - две тримесечия подобряването трябва да се усети от Европа като цяло, а след което и в България.

Дулевски припомни, че добрите симптоми в икономиката или във финансовия сектор не означават веднага добри симптоми на трудовия пазар и в социалния сектор. След икономическата криза, вълната ще дойде на трудовите пазари, допълни Дулевски. Той посочи, че дори и да започне да се възстановява икономиката, за възстановяването на трудовия пазар във варианта, който беше навсякъде в Европа, ще са нужни две - три години.

Източник: БНР